Блага Димитрова е един от най-обичаните български автори на нашето време, родена на 2 януари 1922 г. в гр. Враца.
Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет.
През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Редактор в сп. „Септември“ (1950–1958), като през 1952–1954 пребивава по свое желание на строежите в Родопите и редактира многотиражка, редактор в изд. „Български писател“ (1962), което напуска в знак на несъгласие с цензурни ограничения.
Редактор в изд. „Народна култура“ (1963–1982), когато се пенсионира. По време на войната във Виетнам посещава страната 5 пъти.
Да си припомним за Блага Димитрова с нейните цитати, които остават вечни!
„Смехът се поражда само от изненадата. Повторението убива дори спомена за първия смях.“
***
„Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му.“
***
„Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили.
Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс.
Застой.
Значи преставаш да живееш.“
***
“На човека е нужно това, което не му е нужно!”
***
„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят за други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си…“
***
„Цял живот копнеем за един-единствен миг. А щом ни връхлети, все сме недорасли до него, за да го посрещнем. И все го изтърваме. “
***
„…няма нищо по-страшно от това да останеш сам, да се откъснеш от своите, да изостанеш, пък дори и от общата беда.“
***
„Търсят себе си. Искат нещо да дадат на света. А светът не иска това.“
***
„Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.“
***
„Човекът може всичко да загуби по пътя: младост, здраве, сила, вяра, памет, име. Запази ли смеха си той остава човек.“
***
„…Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща…“
***
„Истината, примесена с измислица, е по-убедителна.“
***
„Самата същност на алпинизма е бягство от погледите, смелост пред самия себе си, а не за показ.“
***
„Ръката ти бе силна и настойчива. Превърна ме в послушно момиченце. Трябваше да внимавам да не ти дам да разбереш какво надмощие има твоята ръка върху мене.“
***
„Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.“
***
„Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.“
***
„Самото отбиване от пътеката е вече характер.“
***
„Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.“
***
„Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено.“
***
„Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.“
***
„Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко.“
***
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен. Ако е вярност – да е до заслепение.“
***
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен. Ако е вярност – да е до заслепение.“
***
„Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.“
***
„Няма да позволя да хванат моята буйност в баражи и бентове. Няма да се оставя на сушата да ме изпие. Животът има нужда от свежест.“
За написването на тази статия са използвани различни източници.
