Необичайни села има на всеки континент, но малко от тях са толкова впечатляващи, че да накарат човек да спре, да се вгледа и да се запита как изобщо е възможно подобно място да съществува.
Представете си къща, издълбана на осем метра под земята, в която хората са живели далеч от любопитните погледи и суровите климатични условия. Или огромна кула от глина, издигаща се над пустинния пейзаж като част от декор на древен филм. А какво ще кажете за покрив, покрит с трева, върху който спокойно пасе коза, или за малко италианско градче, кацнало върху скала, която с времето постепенно се руши и се свлича към долината? Това не са измислени сцени от приказки или фантастични истории. Всички тези места съществуват и пазят следите от живота на хора, които са успели да се приспособят към изключително необичайни природни условия.
Именно това прави някои необичайни села толкова интересни. Те не са просто красиви туристически дестинации, нито случайни групи от стари къщи, запазени от миналото. Зад всяка необичайна архитектура стои конкретна причина – климатът, релефът, недостигът на строителни материали, необходимостта от защита или вековните традиции на местните общности. Това, което днес изглежда странно и почти невероятно, някога е било напълно практично решение за оцеляване.
В тази статия ще ви отведем на пътешествие до девет необичайни села в различни краища на света – от заснежените планини на Япония и каменните селища на Грузия до пустините на Северна Африка и отдалечените Фарьорски острови. Ще преминем през места, където къщите сякаш са израснали от самата земя, където древни строителни техники все още могат да бъдат видени и където природата продължава да определя начина на живот.
Някои от тези селища са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, други се борят с обезлюдяването, времето и природните стихии, а трети са претърпели значителни промени през последните десетилетия. Въпреки различията им, всички те имат нещо общо – показват колко изобретателен може да бъде човекът, когато трябва да намери своето място в един понякога суров и неприветлив свят.
Това са девет необичайни села, които доказват, че най-интересните истории често се крият далеч от големите градове, зад тесни улички, необичайни покриви и стени, които пазят спомени от векове. А понякога едно малко селище може да разкаже за човешката история повече, отколкото цял музей.
1. Ширакава-го, Япония: къщите с покриви като събрани за молитва длани
Сред планините на префектура Гифу, в долината на река Шо, зимата засипва земята с няколко метра сняг. Именно този сняг е създал едни от най-красивите необичайни села в Азия. Жителите на Ширакава-го са построили къщи, наречени гасшо-дзукури, което означава „построено като събрани за молитва ръце“. Двата ската на покрива се срещат под ъгъл около 60 градуса, така че снегът се плъзга надолу, вместо да смачка конструкцията.
Дебелият сламен покрив пази и друга тайна. Под него има няколко етажа, а горните от тях са служили за отглеждане на копринени буби. В съседното село Гокаяма хората са добивали и селитра, необходима за производството на барут. Така една къща е била едновременно дом, работилница и малка фабрика, в която често са живеели по няколко поколения.
Остава въпросът как се поддържат толкова грамадни покриви. Отговорът е традицията юи, система на взаимопомощ, при която съселяните работят заедно, за да подменят сламата. Никое семейство не би могло да се справи само, затова общността е била не просто приятен бонус, а условие за оцеляване.
През XX век язовирното строителство и модернизацията застрашават този свят. Местните жители се организират, за да го защитят, и през 1995 г. Ширакава-го и Гокаяма влизат в списъка на ЮНЕСКО. Днес покривите отново се подменят на ръка, а Ширакава-го е сред необичайни села, които са останали живи, а не просто красиви.
2. Хонгцун, Китай: селото, което прилича на картина
В провинция Анхуей, недалеч от планината Хуаншан, се крие Хонгцун. Белите стени, тъмните покриви и тесните каменни улици изглеждат като рисунка, направена с тънка четка. Сред необичайни села в Китай Хонгцун е най-близо до живописта. Заедно със съседното Сиди селото е вписано в списъка на ЮНЕСКО през 2000 г.
Повечето запазени сгради са от времето на династиите Мин и Цин. Тогава търговци от областта Хуейжоу забогатяват от сол и чай и се връщат у дома, за да строят просторни къщи с резба по гредите и каменни орнаменти. Над покривите се издигат стъпаловидни стени, наречени „конски глави“. Красиви са, но имат и ясна задача: да спрат огъня, ако пламне съседна къща.
Истинската душа на Хонгцун е водата. През селото минава изкуствена система от канали, която е снабдявала домовете и е помагала при пожар. В центъра лежи Лунното езеро с форма на полумесец, в чиято повърхност се отразяват фасадите. Според местно предание цялото селище е оформено като вол: планината е главата му, две вековни дървета са рогата, а каналите са вътрешностите. Това е символично тълкуване, а не доказан архитектурен план, но то показва колко дълбоко хората са вплитали вярванията си в пространството.
Мнозина виждат Хонгцун за първи път, без да го знаят: част от филма „Тигър и дракон“ е заснета именно тук. Но за разлика от киноплощадките, в тези необичайни села хората още готвят, перат и сушат дрехи. Туристите са гости в нечий дом.
3. Шибам, Йемен: пустинният град от глинени небостъргачи
Когато пътникът се приближава към Шибам, първата му мисъл е, че вижда силует на голям град. Вместо стъкло и стомана обаче кулите са от глинени тухли, а тяхното множество е събрано в долината Уади Хадрамаут. Не напразно Шибам е наричан „Манхатън на пустинята“.
Според ЮНЕСКО в селището има около 500 къщи-кули, много от които са от XVI век и достигат до единадесет етажа. Строителите са избрали да растат нагоре по две причини. Първата е сигурността: плътно залепените сгради зад защитна стена са трудна мишена за нападатели. Втората е земята: колкото по-малко площ заема градът, толкова повече плодородна почва остава за полетата. В долните етажи традиционно са били складовете и животните, а семействата са живеели по-високо, където е по-светло и по-хладно.
Слабото място на тези необичайни села от глина е самата глина. Дъждът и влагата ги разяждат, затова стените трябва редовно да се мажат с нов слой, а основите да се наблюдават. Достатъчно е поддръжката да спре, за да започнат сградите да се рушат.
Шибам е в списъка на ЮНЕСКО от 1982 г., но от 2015 г. е записан и в списъка на световното наследство в опасност заради конфликта в Йемен. Той е напомняне, че сред необичайни села по света има такива, чиито небостъргачи са строени много преди модерната епоха.
4. Айт Бенхаду, Мароко: крепост от земя по пътя на керваните
В южната част на Мароко, близо до Уарзазат, на хълма се издига Айт Бенхаду. Червеникавите му стени имат точно цвета на околната почва, затова селището изглежда не построено, а израснало. То е ксар, тоест укрепено селище, в което къщите, складовете и кулите са обединени зад обща стена.
Местоположението не е случайно. Тук е минавал керванният път между Сахара и Маракеш, по който са пътували сол, злато, роби и подправки. Ксарът е бил спирка, склад и убежище едновременно, а днес е най-известният сред необичайни села по Сахарските пътища. За строежа са използвани кирпич и пизе, техника, при която влажна земя се трамбова между дървени кофражи, докато се втвърди като камък.
Кулите са украсени с геометрични шарки, които при ниско слънце хвърлят дълбоки сенки. Но всеки дъжд е изпитание, защото водата е най-големият враг на тази архитектура. Ремонтите се правят с традиционни материали и техники, а не с цимент.
Айт Бенхаду е вписан в списъка на ЮНЕСКО през 1987 г. Повечето жители са се преместили в новото село отвъд реката, но няколко семейства още живеят зад старите стени. Кино любителите познават мястото от „Лорънс Арабийски“, „Гладиатор“ и „Игра на тронове“. Зад тези декори обаче стои реалната история на едно от най-добре запазените необичайни села по древните търговски пътища.
5. Матмата, Тунис: домовете, които се крият под земята
Как се живее там, където лятото е непоносимо горещо? Ако търсите необичайни села под земята, Матмата е най-яркият пример. Жителите на Матмата в южен Тунис са избрали да копаят надолу. Традиционният дом представлява голяма кръгла яма, дълбока приблизително от шест до десет метра, а в стените ѝ са издълбани стаи за спане, готвене и съхранение. Вътре се влиза по наклонен тунел.
Отгоре селището почти не се вижда. Пътникът може да мине на няколко крачки от дом, без да го забележи, и да види само отвор в земята и струйка дим. Но под повърхността температурата е по-стабилна: земята пази от жегата през лятото и от студа през зимата. Централният двор е бил сърцето на дома, място за готвене, разговори и работа.
През 1969 г. продължителни проливни дъждове причиняват тежки щети на много жилища. След това властите изграждат Нова Матмата и част от семействата се преместват там. Други остават или превръщат старите си домове в къщи за гости.
Светът научава за Матмата чрез киното: подземният хотел „Сиди Дрис“ е бил домът на Люк Скайуокър във филма „Междузвездни войни“ от 1977 г. Но истинският интерес е в урока, който дават тези необичайни села: вместо да воюват с климата, хората могат да го използват.
6. Ушгули, Грузия: каменните кули под върховете на Кавказ
В Горна Сванетия, на около 2100 метра надморска височина, лежи Ушгули, общност от няколко малки селища. Сред необичайни села в Кавказ Ушгули е най-високото. Често го описват като едно от най-високо разположените постоянно населени места в Европа. Над него стои Шхара, най-високият връх на Грузия, висок 5193 метра.
Зимата тук затваря пътищата за седмици. В миналото това е означавало почти пълна изолация, но именно изолацията е запазила стария език, обичаите и архитектурата. Най-впечатляващи са сванетските кули, наречени коши: каменни постройки, високи около 20 метра, много от които датират между IX и XII век. Всяко семейство е имало своя кула, от която са наблюдавали долината, защитавали са се от нападатели и са се укривали при кръвни вражди.
Особено добре се виждат кулите в селцето Чажаши, където те стоят вплътнени до обикновените къщи. Сваните имат собствен език, различен от грузинския, а в планинските църкви се пазят ценни икони и стенописи. През 1996 г. Горна Сванетия е вписана в списъка на ЮНЕСКО.
Животът тук не е лесен. Част от къщите са празни през зимата, а много млади хора заминават към големите градове. И все пак съчетанието от високи върхове, камък и живи традиции прави Ушгули едно от най-силните необичайни села в Европа.
7. Чивита ди Баньореджо, Италия: градът, който бавно се плъзга в долината
На около сто километра от Рим, в Лацио, върху тясно плато от вулканичен туф се крие Чивита ди Баньореджо. Околните долини са дълбоки, а склоновете са от глина, която лесно се размива. До градчето води единствено дълъг пешеходен мост от Баньореджо.
Хората са живели тук от времето на етруските, т.е. повече от две хилядолетия. Проблемът е в самата скала: дъждът, вятърът и свлачищата я изяждат постепенно и платото губи устойчивост. Земетресение през 1695 г. нанася тежки щети и много жители напускат. Италианският писател Бонавентура Течи прави прозвището „умиращият град“ известно по света.
Днес в Чивита живеят съвсем малко постоянни жители. През топлите месеци обаче тесните улици, цветните дворове и каменните фасади се изпълват с посетители. Бетонният мост, който свързва селището със света, е построен през 60-те години на XX век.
Укрепителни работи забавят ерозията, но не могат да я спрат. Никой не знае колко дълго ще остане този пейзаж такъв, какъвто го познаваме, и точно това прави Чивита най-трогателния пример за необичайни села в Италия.
8. Гасадалур, Фарьорски острови: селото, до което пощата идвала пеша
На остров Вогар, в средата на Северния Атлантик, върху зелена тераса над океана, е кацнало Гасадалур. Планинските склонове го обграждат отзад, а отпред водопадът Мюлафосур пада директно в морето. Гледката изглежда измислена, но тези необичайни села са реални.
Най-интересното е как е живяло селото. Дълги години то е нямало пътна връзка с останалата част от острова. За да стигнат до съседите си, хората са вървели по стръмна планинска пътека. По нея пеша е минавал и пощальонът, като е носил писма и пратки при всякакви метеорологични условия. Лекарят, магазинът и училището са били далече, а всяко пътуване е изисквало подготовка.
През 2004 г. е открит тунел с дължина около 1,4 километра. Той за първи път осигурява селото с удобен път. И все пак Гасадалур е запазило облика си: малки къщи, някои от тях с тревни покриви, които пазят от вятъра и влагата, и овце по склоновете. Според различни описания днес тук живеят около десетина души.
Това е едно от онези необичайни села, които не се нуждаят от големи паметници. Достатъчни са им тишината, океанът и представата за живот далеч от всичко.
9. Таос Пуебло, САЩ: селището, което не е музей
В Ню Мексико, в подножието на планините Сангре де Кристо, стои Таос Пуебло, общност на коренното население, която съществува повече от хиляда години. Тя е различна от останалите места в тази статия, защото не е само паметник, а дом на хора, които пазят собствения си език, обичаи и ред.
Сред необичайни села в Северна Америка Таос Пуебло е най-старото обитавано. Най-известните сгради са Северната и Южната къща, разположени от двете страни на малката река Ред Уилоу Крийк и високи до пет етажа. Стените са от кирпич, покривите са плоски, а повърхностите се мажат редовно с глина и слама, за да издържат на сняг и дъжд. Преди до горните етажи се стигало с външни стълби. Пред вратите още могат да се видят традиционните пещи орно, в които се пече хляб.
История има много. През 1680 г. народите пуебло вдигат голямо въстание срещу испанската власт, а Таос е един от центровете му. През 1847 г., по време на Американо-мексиканската война, старата църква „Сан Херонимо“ е разрушена, а по-късно е построена нова. През 1970 г. САЩ връщат на общността свещеното Блу Лейк и околните земи, което е важна победа след дълга борба.
В някои части на селището няма електричество и течаща вода, а част от семействата съзнателно живеят по стария начин. Посещенията се подчиняват на правила, определени от самата общност, а някои церемонии остават затворени за външни хора. Така Таос Пуебло напомня на всички, които търсят необичайни села, че те са преди всичко чужди домове.
Какво обединява тези необичайни села
Необичайни села като тези девет не принадлежат на един континент, една култура или един материал. Едни са от глина, други от камък, трети са издълбани в земята. Но между тях има три общи нишки.
Първата е приспособяването. Стръмните покриви в Япония разтоварват снега, подземните дворове в Тунис пазят прохлада, а тревните покриви на Фарьорските острови спират вятъра. Всяко решение е плод на поколения наблюдение, а не на чертеж.
Втората е общността. Традициите не се пазят сами. Някой трябва да замаже глинената стена, да подмени сламата, да научи децата на стария език. Там, където хората си тръгват, дори най-внушителната архитектура губи смисъла си.
Третата е крехкостта. Шибам е застрашен от война, Айт Бенхаду се нуждае от постоянни ремонти, а Чивита ди Баньореджо губи скалата под краката си. Историята може да оцелее векове, но понякога няколко години немарливост са достатъчни да я заличат.
Може би затова необичайни села като тези ни вълнуват повече от най-големите забележителности. Те показват, че днешният начин на живот не е единственият възможен и че хората винаги са намирали изход там, където други са виждали само препятствие. Докато в тези домове още пушат комини, а съседите се събират да оправят покрив, времето не е спряло, но продължава да оставя следи, които си струва да бъдат видени и опазени.
Статията е с образователна и информационна цел.
