Микропластмаси в храната е тема, която все по-често привлича вниманието на учените и предизвиква въпроси за това какво всъщност приемаме с ежедневното си меню. Малките пластмасови частици вече са откривани в питейна вода, морски дарове, сол, мед, плодове и зеленчуци, а изследвания през последните години показват, че могат да попаднат и в човешкия организъм. Това означава, че контактът с тях не е ограничен до хората, които често използват пластмасови опаковки или консумират определени продукти. Той е част от много по-широк проблем, свързан със замърсяването на околната среда и съвременния начин на производство, съхранение и транспортиране на храните.

Особено притеснителното е, че тези частици са толкова малки, че обикновено остават незабележими. Те могат да попаднат в хранителната верига чрез водата, почвата, въздуха, производствените процеси и дори от предмети, които използваме ежедневно в кухнята. Пластмасовите бутилки, кутиите за съхранение, опаковките и кухненските принадлежности са само част от възможните източници. Така въпросът за микропластмаси в храната постепенно се превръща не просто в екологична тема, а във въпрос, който засяга ежедневните ни избори и отношението ни към собственото здраве.

Но трябва ли да се тревожим за всяка пластмасова опаковка и възможно ли е напълно да избегнем тези частици? Науката все още търси отговори за дългосрочното им въздействие върху човешкия организъм. Макар откриването им в различни човешки тъкани да поражда сериозен интерес, това само по себе си не доказва, че причиняват конкретни заболявания. Затова е важно да разграничаваме установените факти от предположенията и сензационните твърдения.

В тази статия ще разгледаме откъде идват микропластмасите, в кои храни и напитки са откривани, как попадат в организма и какво показват научните изследвания до момента. Ще обърнем внимание и на няколко лесни практически стъпки, с които можем да ограничим ненужния контакт с пластмасови частици – от избора на съдове и опаковки до начина, по който съхраняваме и затопляме храната си. Защото не е необходимо да изпадаме в крайности, за да направим по-разумни избори в ежедневието си.

Какво са микропластмасите и нанопластмасите

Когато говорим за микропластмаси в храната, имаме предвид малки частици пластмаса. Според определението на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) те са с размер от 0,1 до 5000 микрометра. Микрометърът е една хилядна част от милиметъра, така че горната граница е около 5 милиметра, колкото зрънце сусам. Нанопластмасите са далеч по-малки: приблизително от 1 до 100 нанометра. Нанометърът е хиляда пъти по-малък от микрометъра, а частици в този диапазон не се виждат дори с обикновен микроскоп.

Различаваме и два вида според произхода. Първичните микропластмаси се произвеждат умишлено малки, например като микрогранули в някои промишлени продукти. Вторичните възникват, когато по-големи предмети се разпадат под действието на слънце, вълни, триене и време. Именно вторичните преобладават в околната среда, защото пластмасата не изчезва, а се натрошава на все по-ситни парчета.

Разликата между двете групи не е само в размера, а това има пряко значение за микропластмаси в храната и за начина, по който ги измерваме. Колкото по-малка е частицата, толкова по-трудно се открива и измерва, и толкова по-вероятно е теоретично да премине през биологични бариери. Затова за нанопластмасите знаем най-малко. В своето становище от 2016 г. EFSA отбелязва, че за разлика от микропластмасите, за нанопластмасите в храната няма нито утвърдени методи за откриване, нито данни за наличието им. Освен това самите частици могат да съдържат добавки (по данни на EFSA средно около 4%) и да свързват замърсители от околната среда, което е отделен въпрос от физическото им присъствие.

Как стигат до чинията ни

Пътят на микропластмаси в храната е дълъг и започва далеч от кухнята. Пластмасата попада в природата чрез отпадъци, повърхностни води, пречиствателни станции, които не улавят всичко, прах, износване на гуми и пране на синтетични тъкани. Световната здравна организация (СЗО) посочва, че основните източници на микропластмаси във водите са оттокът от земната повърхност и отпадъчните води. Оттам частиците навлизат в реките, морето и почвата.

След това в действие влиза хранителната верига, която обяснява как микропластмаси в храната стигат до нас. Водните организми, особено филтриращите, като мидите и стридите, поемат частици заедно с водата. Растенията и почвата също не са изолирани, а въздухът носи ситен прах, който се утаява и върху храната, докато я приготвяме или консумираме. Проучване от 2018 г., цитирано в научнопопулярни материали, дори стига до извода, че при някои условия прахът в дома може да бъде по-голям източник на поглъщане от черупчестите.

Към тези природни пътища се добавя и промишленият: преработка, транспорт и най-вече опаковане, които също допринасят за замърсяване на храната с пластмаса. Част от замърсяването във всяка храна идва не от природата, а от самия път, по който е преминала до нас, и точно тук имаме най-голяма възможност да направим нещо.

Микропластмаси в храната: къде са откривани най-често

Най-добре проучени сред микропластмаси в храната са случаите с морските дарове, затова и становището на EFSA от 2016 г. е насочено именно към тях. Мидите, стридите и другите двучерупчести се консумират цели, заедно с храносмилателния тракт, което ги прави по-чувствителен показател от рибата, чиито вътрешности обикновено се изхвърлят. Същият документ обаче стига до успокояващо заключение: според консервативна оценка присъствието на микропластмаси в морските дарове има малък ефект върху общата ни експозиция на добавки и замърсители.

Отделни проучвания съобщават за частици и в други продукти: морска и готварска сол, мед, захар, бира, плодове и зеленчуци. Една често цитирана оценка е, че в голяма част от анализираните проби готварска сол са намерени частици. Тук е важно да се прави разлика между отделен резултат и общо правило, когато четем за микропластмаси в храната. Различните лаборатории броят различни размери, използват различни филтри и методи, а резултатите се влияят и от замърсяването в самата лаборатория. Затова две проучвания могат да дадат числа, които се различават с порядъци, без нито едно от тях да е „грешно“.

Един от най-известните опити за обобщаване на наличните данни е анализът на Кийрън Кокс и неговите колеги, публикуван през 2019 г. в научното списание „Наука за околната среда и технологии“. Изследователите обединяват резултатите от 26 проучвания и изчисляват, че средностатистическият американец приема между 39 000 и 52 000 пластмасови частици годишно чрез храната и напитките. Когато към тях се добавят и частиците, които вдишва, общият брой достига между 74 000 и 121 000 годишно.

Учените обаче обръщат внимание на няколко важни ограничения. В анализа са включени храни, които осигуряват едва около 15% от дневния калориен прием. Освен това самите автори смятат, че реалните стойности може да са по-високи, но подчертават значителната несигурност на изчисленията. Ето защо тези числа трябва да се разглеждат като приблизителна оценка, а не като точно измерено количество пластмасови частици, което човек поглъща всяка година.

Вода: чешмяна или бутилирана

Водата е най-обсъжданият източник на микропластмаси в храната и напитките, защото я пием всеки ден. В анализа на Кокс разликата е внушителна: само от чешмяна вода се получават около 4000 частици годишно, а при пиене изцяло на бутилирана вода се добавят около 90 000. Това е американска оценка, базирана на ограничен брой проучвания, и не бива да се пренася механично върху всяка страна и всеки водопровод.

СЗО публикува през 2019 г. първия си доклад по темата и стига до сдържано заключение: при наличните данни рискът от микропластмаси в питейната вода е нисък. Докладът отбелязва, че броят на частиците в бутилираната вода е малко по-голям, отколкото в чешмяната, и че част от тях вероятно идват от процеса на бутилиране и от опаковката, например от капачките. В същото време експертите подчертават, че данните са ограничени, а много от досегашните проучвания не са напълно надеждни.

Има и още един важен нюанс. СЗО предупреждава, че притесненията от микропластмаси не бива да отклоняват ресурси от премахването на болестотворни микроорганизми, които остават най-сериозната опасност във водата. С други думи, там, където чешмяната вода е безопасна и проверявана, тя е разумен избор и намалява отпадъците от пластмасови бутилки. Там, където качеството ѝ е под въпрос, безопасността на водата е по-важна от микропластмасите. Универсален отговор няма и не бива да се търси.

Опаковки, съдове и нагряване

Не цялата пластмаса, която стига до нас, идва от околната среда, а при микропластмаси в храната част от източниците са в самата ни кухня. Значителна част се отделя от предмети, които държим в ръка: бутилки, кутии за храна, дъски за рязане, пластмасови прибори и найлонови пакетчета. Всеки допир, триене, миене и нагряване освобождава малко частици.

Няколко фактора увеличават отделянето на източници на микропластмаси в храната. Топлината е най-очевидният: горещата течност и микровълновата печка променят структурата на много пластмаси. Износването е вторият: надраскан, омекнал или пожълтял съд отделя повече от нов. Към тях се прибавят силно почистващи препарати, продължителното съхранение и контактът с мазна или кисела храна, макар че доказателствата тук са по-слаби и зависят от вида пластмаса. Лабораторно проучване от 2019 г. например показва, че някои пластмасови чайни пакетчета отделят частици при заливане с гореща вода, но това е резултат от лабораторни условия и не доказва какво се случва в тялото.

Още един важен момент: думата „безопасно“ на опаковката е свързана с разрешените химични вещества, а не със способността на материала да не се износва. Маркировката „подходящо за микровълнова“ означава, че съдът издържа на нагряване без да се деформира, а не че не отделя нищо. Затова практичният извод е прост: по-малко пластмаса в контакт с топлина, колкото е възможно.

Какво се знае за попадането в тялото

Фактът, че частици, свързани с микропластмаси в храната и околната среда, са открити в човешки тъкани, е вече установен. Учени са съобщавали за микропластмаси и нанопластмаси в дебелото черво, черния дроб, слезката, лимфните възли и плацентата. През 2018 г. малко пилотно проучване в Австрия откри микропластмаси в изпражненията и на осемте участници. Това показва, че частици преминават през храносмилателния тракт, но не казва колко остават в организма и дали това има значение.

СЗО обяснява, че по-големите частици, както и повечето по-малки, преминават през тялото без да се усвоят. Основното притеснение се отнася до най-дребните частици и до химичните добавки, които могат да се освободят в червата. Тези въпроси остават предмет на изследване.

Най-нашумялото проучване до момента е публикувано през март 2024 г. в New England Journal of Medicine от екип, воден от Рафаеле Марфела. Изследователите анализират плаки от каротидни артерии при 257 пациенти, оперирани заради сънна артерия. Полиетилен е открит в плаките на 58,4% от тях, а в 12,1% и поливинилхлорид. След приблизително 34 месеца наблюдение сърдечносъдово събитие (инфаркт, инсулт или смърт) е настъпило при около 20% от пациентите с частици в плаката и при 7,5% от тези без такива, което отговаря на приблизително 4,5 пъти по-висок риск.

Тези резултати привлякоха голямо внимание, но при микропластмаси в храната и здравето трябва да се чете внимателно. Самите автори признават, че проучването е наблюдателно и не доказва причинно-следствена връзка, а други, неизмерени фактори може да са повлияли на резултатите. В придружаващ коментар Филип Ландриган го определя като основание да се задават сериозни въпроси, но също не като доказателство. Пациентите са били с вече установено артериално заболяване, а присъствието на частици може да е белег на нещо друго, например на по-голямо цялостно излагане. Изводът е, че сигналът заслужава проследяване в по-големи изследвания, но още не е основание да се твърди, че микропластмасите причиняват инфаркти.

Какво още не знаем

Най-честата грешка при четене на новини за микропластмаси в храната е смесването на две различни твърдения. Първото е „частици присъстват в тялото“, което е добре документирано. Второто е „частиците причиняват болест“, което изисква доказателства за доза, механизъм и последователност във времето, а те засега липсват. Откриването на нещо в тъкан не е диагноза, подобно на това как следи от пестицид в кръвта не означават отравяне.

В своето становище EFSA посочва, че данните за токсичността и за това как частиците се движат в организма (токсикокинетика) са недостатъчни за оценка на риска за хората. СЗО също подчертава, че повечето проучвания не са напълно надеждни и са нужни хармонизирани методи за вземане на проби и анализ. Допълнителен проблем е, че различните техники измерват различни неща: някои броят частици, други определят тегло, трети търсят само определени видове пластмаса. Затова резултатите от различни екипи трудно се сравняват.

Несигурността около микропластмаси в храната не бива да се тълкува нито като повод за паника, нито като основание за безгрижие. Честното описание е, че излагането е реално, ефектите върху здравето са предмет на активно проучване, а разумната превенция е евтина и лесна.

Практически стъпки за ежедневието

Нито една от мерките за ограничаване на микропластмаси в храната не гарантира нулево излагане. Целта е просто да се намали ненужният контакт там, където усилието е малко.

В кухнята и при нагряване

Най-логичният принцип е да не нагряваме храна и течности в пластмаса, която не е предназначена за това. За претопляне в микровълнова е по-добре да се използват стъклени, керамични или неръждаеми съдове (неръждаемите, разбира се, не са за микровълнова, а за печка). Храната, която още е гореща, е добре да се прехвърля в такъв съд, вместо да стои в найлонова торбичка или кутия от доставка. Износените, надраскани и деформирани пластмасови съдове е разумно да се подменят, а дъските за рязане да се сменят, щом повърхността им стане силно изрязана. Разумно е и да предпочетем насипен чай пред пакетчета, които съдържат пластмасови влакна.

Съхранение и пазаруване

За студена храна пластмасовите кутии не са проблем, но стъклените бурканчета са добра алтернатива, особено при продължително съхранение на кисели или мазни храни. При пазаруване има значение изборът на по-малко опаковани и по-малко преработени продукти, защото така храната минава през по-малко етапи, а разнообразното хранене остава по-важно от следенето на всяка отделна частица. Така въпросът как да ограничим микропластмасите се превръща в въпрос на навици, а не на страх. Измиването на пресните плодове и зеленчуци не е гаранция, но премахва част от праха и почвата, които могат да носят частици.

Вода

Когато чешмяната вода е безопасна за пиене, тя е разумен избор за ежедневна употреба. Използването на многократни бутилки и съдове също помага да ограничим пластмасовите отпадъци и контакта с пластмасата, свързан с бутилираната вода. Интересни резултати показва и едно научно изследване от 2024 г., публикувано в списание „Писма за наука за околната среда и технологиите“. Екип от китайски университети установява, че кипването на твърда вода, последвано от прецеждане, може да премахне до около 90% от добавените в нея нано- и микропластмасови частици.

Обяснението се крие в калциевия карбонат – веществото, което познаваме като котлен камък. При кипването то се отделя и образува утайка, към която могат да се прикрепят пластмасовите частици. След това те могат да бъдат отстранени чрез прецеждане. Резултатите обаче зависят от твърдостта на водата. При по-мека вода ефективността е значително по-ниска – премахва се приблизително една четвърт от частиците.

Важно е да се има предвид, че в лабораторния експеримент учените са добавили изкуствено пластмасови частици във водата. Затова резултатите не могат да се приемат като гаранция, че същият ефект ще бъде постигнат във всеки домашен чайник. Методът представлява интересна възможност за допълнително проучване, но не е универсално решение за премахване на микропластмасите от питейната вода и храната.

Мерки с ограничена полза и често повтаряни митове

Едно от най-устойчивите твърдения за микропластмаси в храната е, че организмът може да се „детоксикира“ от микропластмаси с добавки, чайове или специални диети. Няма доказателства, че такива методи работят, а търговските обещания в тази област трябва да се третират със скептицизъм. Същото се отнася за предложенията за „пречистване на кръвта“ от пластмаса.

Друго популярно твърдение е, че стъклото е напълно безопасна алтернатива. Стъклото наистина не отделя пластмасови частици само по себе си, но капачки, уплътнения и покрития на бутилките могат да бъдат източник, а в научнопопулярни материали се появяват и съобщения за частици в напитки от стъклени бутилки. Затова разумният избор е относителен, а не абсолютен.

Трето, аналогията „всяка седмица изяждаме по една кредитна карта пластмаса“ е много разпространена, но е критикувана, защото се основава на оценки с голям разброс и различни методологии. Изводът, че излагането е широко разпространено, е вярен, но точната маса на погълнатата пластмаса е несигурна.

Накрая, около темата за микропластмаси в храната се срещат и твърдения, че всяка опаковка в храната е вредна, че всички пластмаси са еднакви или че пречиствателните станции не вършат нищо. Реалността е нюансирана: според СЗО добре работещото пречистване на отпадъчни води може да отстрани над 90% от микропластмасите, но не всички, а видовете пластмаса и добавките се различават значително.

Микропластмаси в храната са реалност, но засега не са доказана причина за конкретно заболяване.

Това е най-честният начин да обобщим наличните знания. Известно е, че частици се срещат във водата, във въздуха и в много храни, че част от тях стигат до тъканите ни и че обемът на излагането е трудно да се измери точно. Все още се изследва какво правят те в организма, как зависи ефектът от размера и вида им и дали връзките, забелязани в отделни проучвания като това за каротидните плаки, са причинни или случайни.

Междувременно за микропластмаси в храната има разумни действия, които не изискват паника, нито големи разходи: да не нагряваме храна в неподходяща пластмаса, да сменяме износените съдове, да предпочитаме по-малко опаковани и по-малко преработени храни, да подхождаме разумно към избора между чешмяна и бутилирана вода и да се доверяваме на разнообразното хранене и на добрите хигиенни навици. Всяка от тези стъпки има практическа логика, но никоя не обещава пълно премахване на контакта. Най-добрият подход е спокойният: да следим науката, да избираме с главата си и да не позволяваме страхът да поеме управлението на чинията ни.