Австрия: 50 любопитни факта за страната на Алпите
Австрия – страна, която не се побира в една пощенска картичка
Австрия обикновено се свързва с три неща: заснежени върхове, валсове във Виена и шницел с чаша бира. Всичко това е вярно, но представлява само тънък слой от цялата картина. Малката централноевропейска държава е била център на империя, която в началото на ХХ век обединява над петдесет милиона души, дом е на най-голямата ледена пещера на планетата, пази следи от общество, което е добивало сол преди повече от три хиляди години, и е родина на учени, чиито идеи променят начина, по който разбираме светлината, ума и самата материя.
Тук има езеро, което през пролетта поглъща парк заедно с пейките му, и град, чиято питейна вода пристига направо от алпийски извори. Има замък с четиринайсет порти, катедрални крипти, в които сърцата на императорите са отделени от телата им, и атомна електроцентрала, построена докрай, но така и никога не пусната в действие. Има и легенди, които местните разказват с такава убедителност, че историците понякога трудно ги изместват от учебниците.
В следващите редове ще преминем през петдесет конкретни истории за Австрия. Там, където става дума за легенда или спорна версия, ще го казваме ясно. Защото най-интересната Австрия не е тази от рекламните брошури, а онази, която се крие в подробностите.
1. Осем съседи в сърцето на Европа
Австрия граничи с осем държави: Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Италия, Швейцария и Лихтенщайн. Малко европейски страни имат толкова разнообразно обкръжение. Тази позиция на Австрия обяснява много от историческите съдби на Австрия – тя е била кръстопът на търговски пътища, мост между германския, славянския и романския свят и често арена на чужди интереси.
2. Планинска страна по-голяма част от територията си
Според общоприетите оценки около 60 процента от територията на Австрия е заета от Алпите. Затова равнината се оказва по-скоро изключение. Основното население и най-големите градове, включително Виена, са концентрирани предимно на изток и североизток, където релефът омеква към Дунавската низина и Панонската равнина.
3. Гросглокнер и пътят към небето
Най-високата точка на Австрия е връх Гросглокнер с височина 3798 метра. До подножието му води прочутият Гросглокнер Хохалпенщрасе, открит през 1935 година. Пътят е построен като туристически маршрут в труден терен и до днес е сред най-посещаваните планински пътища в Европа. Съседният ледник Пастерце бележи ясно отстъпление през последните десетилетия – един от най-видимите индикатори за промените в климата на Алпите.
4. Дунав – артерията, която свързва Австрия с Източна Европа
Реката преминава през Австрия на протежение от около 350 километра. По бреговете ѝ са Линц, Виена и прочутата долина Вахау с терасираните си лозя и манастира Мелк. Дунав е свързвал империята с Балканите и Черно море – и това включва връзките с българските земи, макар и през вековете те да са били най-вече икономически и културни.
5. Най-голямата ледена пещера на света е в Австрия
Близо до градчето Верфен, в Залцбургско, се намира Айсризенвелт (Eisriesenwelt) – системата от пещери, наричана най-голямата ледена пещера на планетата. Общата ѝ дължина е над четиридесет километра, но ледените формации заемат само първия километър. Пещерата е описана за науката през 1879 година от Антон Посселт, а по-системно проучена от Александър фон Мьорк през 1912 година.
6. Халщат – градът, изграден върху сол
Селището Халщат край езерото Халщатер Зе е свързано със солодобив, който според археологическите данни продължава повече от три хиляди години. По името на селището е наречена и културата Халщат – ранножелязна епоха, чиито находки, открити в гробище в околностите, показват богата търговия и сложно общество. Цялата област Халщат–Дахщайн–Залцкамергут е включена в списъка на ЮНЕСКО през 1997 година.
7. Нойзидлер Зее – езеро, което е толкова плитко, колкото огромно
Нойзидлер Зее на границата с Унгария е най-голямото безотточно езеро в Централна Европа. Средната му дълбочина е едва около метър и половина, което го прави изключително чувствително към засушавания и силни ветрове. Околният ландшафт с тръстикови масиви е важно място за прелетни птици, а Австрия и Унгария споделят района, който е вписан в списъка на ЮНЕСКО като културен ландшафт.
8. Водопадите Крим – три каскади и триста и осемдесет метра
Водопадите Крим в Националния парк Високи Тауери падат на три стъпала с обща височина около 380 метра и са сред най-високите в Европа. Силата на водата е използвана за туристическа и здравна цел – във въздуха около каскадите има много фини водни частици и според някои изследвания това може да облекчава дихателни проблеми.
9. Парк, който през пролетта става езеро
Грюнер Зее в Щирия е едно от най-необичайните природни места в Австрия. През зимата и в началото на пролетта там има малка поляна с мостове и пейки. Когато снегът в околните планини се стопи, нивото на водата се покачва с няколко метра и мястото се превръща в кристално езеро. Подводният парк привлича водолази, които се гмуркат между пейките и мостовете.
10. Булевардът, който замени крепостните стени на Виена
През 1857 година император Франц Йосиф заповядва да бъдат съборени средновековните укрепления около Виена. На тяхно място се появява Рингщрасе – грандиозен булевард с дължина около пет километра и половина, по който са наредени Операта, Парламентът, Университетът, Ратушата и музеите. Строителството кипи десетилетия и оформя образа на модерна Виена и на цяла имперска Австрия.
11. Виенчани пият алпийска вода
Още през 1873 година във Виена е пусната първата Хохквеленлайтунг – водопровод, по който вода от алпийски извори стига до столицата. Днес повечето питейна вода във Виена все още идва от алпийските извори на Австрия и качеството ѝ е толкова високо, че мнозина жители не чувстват нужда да купуват бутилирана вода. Градът дори поддържа фонтани за пиене на обществени места.
12. Лозя в сърцето на столицата
Малко европейски столици могат да се похвалят, че имат собствено винарство, а Австрия е сред тях. Във Виена има лозя на стотици хектари, а местните производители продават вино в хойригери – сезонни градински таверни. Традицията има конкретна дата – през 1784 година император Йосиф II позволява на винарите да продават собствената си продукция без допълнителни такси. Типичното местно вино е „Гемишер Сац“ – вино от лозя, засадени с няколко сорта, които се прибират и ферментират заедно.
13. Близо шест и половина века Хабсбурги
През 1282 година Рудолф I Хабсбургски предава херцогствата Австрия и Щирия на синовете си. От този момент династията управлява австрийските земи до 1918 година, т.е. почти 640 години. Малко европейски династии могат да се похвалят със сходна приемственост. След края на Първата световна война Карл I се отказва от участие в държавните дела, а на 12 ноември 1918 година е провъзгласена република.
14. „Нека другите воюват, ти, щастлива Австрия, се жени“
Латинският афоризъм, който прави Хабсбургите известни като династия на брачните съюзи, традиционно се приписва на унгарския крал Матиаш Корвин. Авторството му е спорно, но идеята е вярна в общи линии – чрез сватби Хабсбургите наследяват Бохемия, Унгария и други земи. Най-известният пример е бракът на Максимилиан I с Мария Бургундска през 1477 година.
15. Мария Терезия – императрица, майка и реформатор
Мария Терезия управлява от 1740 до 1780 година и е майка на шестнайсет деца. Сред тях са император Йосиф II и френската кралица Мария Антоанета. Освен с династичната си политика тя е известна и с реформи – през 1774 година въвежда общ училищен правилник, който налага задължително основно образование в Хабсбургските земи. За времето си това е смел и съществен напредък.
16. Най-старият зоопарк, който още работи
Тиергартен Шьонбрун във Виена е основан през 1752 година от съпруга на Мария Терезия, Франц I Стефан, и е смятан за най-стария зоопарк в света, който работи непрекъснато. Първоначално той е бил императорска менажерия за кралския двор. Днес е част от дворцовия комплекс Шьонбрун, също включен в списъка на ЮНЕСКО.
17. Сиси – императрицата, която не обичаше двора
Елизабет Баварска, известна като Сиси, е родена в Мюнхен през 1837 година и става императрица на Австрия след брака си с Франц Йосиф през 1854 година. Придворният церемониал я потиска и тя прекарва голяма част от времето си в пътувания. Много почитана е в Унгария, където е коронясана за кралица през 1867 година. Загива през 1898 година в Женева от удар със заточена пила, нанесен от италианския анархист Луиджи Лукени.
18. Империя от над петдесет милиона души
Двойствената монархия Австро-Унгария, образувана през 1867 година, обединява под една корона народи с различни езици – германци, унгарци, чехи, поляци, словаци, хървати, сърби, румънци, словенци, украинци и други. В началото на ХХ век населението ѝ надхвърля петдесет милиона, а по площ тя е втората по големина държава в Европа след Русия. Именно тази разнородност обяснява защо следвоенното разпадане на империята променя картата на континента.
19. Немски език с австрийски акцент – и защитени думи
Австрийският вариант на немския не е просто акцент. Там януари е „Йенер“, доматът е „Парадайзер“, а картофите са „Ердепфел“. При присъединяването на Австрия към Европейския съюз през 1995 година са записани 23 австрийски кулинарни термина като защитени в специален протокол към договора за присъединяване. В страната официално са признати и малцинствени езици – например словенски в Каринтия и хърватски в Бургенланд.
20. Моцарт е роден в Залцбург, но умира във Виена
Волфганг Амадеус Моцарт идва на бял свят на 27 януари 1756 година в къща на улица Гетрайдегасе в Залцбург. Умира във Виена през 1791 година на тридесет и петгодишна възраст, а Австрия и до днес е най-тясно свързвана с името му. Често се казва, че е погребан в „общ гроб“, но реалното положение е по-сложно: погребан е в обикновен гроб на гробището Санкт Маркс, според тогавашните императорски правила, а точното място днес не е известно.
21. Хайдн – химнът и изчезналият череп
Йозеф Хайдн, роден в Рорау в Долна Австрия, композира през 1797 година мелодията „Gott erhalte Franz den Kaiser“, която по-късно служи като основа на имперския химн, а днес е част от германския национален химн. Историята след смъртта му е зловеща: през 1809 година главата му е открадната от почитатели на френологията, а черепът е върнат в гроба му чак през 1954 година.
22. „Синият Дунав“ и новогодишният концерт
Йохан Щраус-син представя „Синият Дунав“ през 1867 година първоначално като хорово произведение. По-късно валсът придобива световна слава и често е наричан неофициален химн на Виена. Новогодишният концерт на Виенската филхармония, който се провежда традиционно в зала „Музикферайн“, се води от 1939 година и днес се излъчва в десетки държави.
23. Операта, която веднъж годишно се превръща в бална зала
Всяка година, в четвъртъка преди Пепеляна сряда, Виенската държавна опера се превръща в огромна бална зала – това е Опернбал. Сцената и партерът се сливат в една зала, в която се събират хиляди гости във вечерно облекло, а откриването е с млади двойки, които танцуват валс. Съвременният вид на бала води началото си от 1935 година.
24. Хор, основан през 1498 година
Виенският момчешки хор е основан през 1498 година, когато император Максимилиан I нарежда в придворния параклис да има певци. Така Австрия притежава един от най-старите хорове в Европа. Сред известните му бивши членове са Йозеф Хайдн и Франц Шуберт.
25. Залцбург – сол, която построи крепост в Австрия
Името на Залцбург буквално означава „солен град“. Богатството му идва от добива и търговията със сол, което стои зад могъществото на местните архиепископи. Крепостта Хоензалцбург, чието строителство започва през 1077 година, е един от най-големите напълно запазени средновековни замъци в Европа и все още доминира над старата част на града.
26. „Тиха нощ“ – песен, родена в австрийско село
„Stille Nacht“ е изпълнена за първи път на 24 декември 1818 година в Оберндорф край Залцбург. Текстът е на свещеника Йозеф Мор, а музиката – на учителя Франц Ксавер Грубер. Популярната история разказва, че песента е била написана за китара, защото органът в църквата бил повреден. Тази подробност е част от легендата и не е напълно доказана, но самата премиера е документирана.
27. Крампус – тъмният спътник на свети Никола
В навечерието на 6 декември в много австрийски селища се появяват Крампус – рогати създания с козина и вериги, които според старата традиция съпровождат свети Никола и плашат непослушните деца. Шествията, наречени Крампуслауф, са се превърнали в масови събития. Фигурата е свързвана с алпийски обичаи, но точният ѝ произход е предмет на спорове сред етнолозите.
28. Кравите, които слизат от планината с венци от цветя
В края на лятото, в края на септември и началото на октомври, стадата в Тирол, Залцбург и други области слизат от високопланинските пасища. Този обичай се нарича Алмабтрийб. Според традицията, ако през лятото всичко е минало без злополука, кравите са украсени с богати цветни корони и големи звънци. Празникът е и повод за селски панаири, музика и гощавка.
29. Ски революцията от Арлберг
Селището Санкт Антон на Арлберг е свързано с развитието на модерното ски обучение. През 20-те години на ХХ век Ханес Шнайдер разработва там т.нар. „Арлберг техника“, която през следващите десетилетия се разпространява по света. Друго легендарно място е Китцбюел, където състезанието за Купата на Хаканкам се провежда от 1931 година, а спускането по Щрайф се смята за едно от най-опасните и най-престижните в световния алпийски ски.
30. Годишен билет за евро на ден
През 2012 година Виена въвежда годишна карта за градския транспорт на цена от 365 евро – буквално едно евро на ден. Това е една от най-известните мерки за обществен транспорт в Европа. През 2021 година Австрия представя и „КлиматТикет“ – национален билет за целия обществен транспорт, чиято първоначална цена е около 1095 евро.
31. Железница, която е преминала през Алпите още през XIX век
Железопътната линия Земеринг, построена между 1848 и 1854 година по проект на Карл фон Гега, е една от първите планински железници в Европа. Дълга е около 41 километра и има над десет тунела и десетки виадукти. През 1998 година става първата железница в света, включена в списъка на ЮНЕСКО. Построена е с технологии, които тогава изглеждат почти невъзможни.
32. Колелото, което е по-старо от самолетите
Гигантското колело Ризенрад във виенския увеселителен парк Пратер е открито през 1897 година по повод юбилея на Франц Йосиф. Високо е около 65 метра и дълго време е сред най-високите съоръжения от този тип в света. То е запазено и днес, а на широката публика е познато и от филма „Третият човек“ от 1949 година.
33. Тортата, заради която се водят съдебни дела
Захертортата (Sachertorte) е създадена през 1832 година от шестнайсетгодишния чирак Франц Захер за княз Метерних. Десетилетия по-късно между хотел „Захер“ и сладкарница „Демел“ избухва т.нар. „торт-война“ – съдебен спор за правото да се използва названието „оригинална Захерторте“. Той приключва през 1963 година в полза на хотела.
34. Щрудел – рецепта от 1696 година
Най-старата известна ръкописна рецепта за щрудел е запазена във Виенската градска библиотека и е от 1696 година. Произходът на сладкиша се свързва с османската баклава и с техниката на разточване на много тънко тесто, но точният път на този десерт е предмет на спорове. Австрийският вариант с ябълки е залегнал във вкуса на цяла Австрия.
35. Виенски шницел – само от телешко
Според австрийския хранителен кодекс истинският „Wiener Schnitzel“ трябва да бъде приготвен от телешко месо. Ако е от свинско, на менюто задължително пише „Wiener Schnitzel vom Schwein“. Популярната история, че ястието е донесено от фелдмаршал Радецки от Милано, е по-скоро градска легенда – историците не откриват надеждни доказателства за нея.
36. Австрийските кафенета – нематериално наследство
Виенската кафене култура е вписана в националния списък на нематериалното наследство на ЮНЕСКО през 2011 година. Към кафето обикновено се сервира чаша вода, а клиентът може да остане с часове без да бъде притесняван. Легендата разказва, че първото кафене във Виена е открито от Колшицки след обсадата през 1683 година с чували кафе, оставени от османците. Документите обаче сочат, че първият лиценз е даден на Йоханес Диодато през 1685 година.
37. Винен скандал, който пречисти австрийското вино
През 1985 година в някои австрийски вина е открито вещество диетиленгликол, използвано незаконно за подслаждане. Скандалът срива износа, но след него Австрия въвежда едни от най-строгите винени закони в Европа. Днес страната е известна с качествени бели вина, предимно от сорта Грюнер Велтлинер.
38. Кайзершмарн – палачинката на императора
„Кайзершмарн“ е накъсана и карамелизирана палачинка с стафиди. Легендата твърди, че е създадена за Франц Йосиф, когато придворен готвач не успял да изпече красива палачинка и я накъсал. Това е именно легенда – няма надежден документ, който да потвърди подробностите, а подобни ястия са познати в Алпите отдавна.
39. Доплер е роден в Залцбург
Кристиан Доплер, роден в Залцбург през 1803 година, описва през 1842 година промяната в честотата на вълните, когато източникът им се движи спрямо наблюдателя. Днес ефектът носи неговото име и се използва в радарите, в медицинската ехография и в астрономията. Първоначалните му идеи са били посрещнати със скепсис, а първата известна проверка на идеята е направена през 1845 година от холандеца Бейс Балот с тръбачи във влак.
40. Лизе Майтнер – учената, която обясни ядреното делене
Лизе Майтнер е родена във Виена през 1878 година. Заедно с племенника си Ото Фриш тя дава през 1938–1939 година теоретичното обяснение на ядреното делене. Нобеловата награда за химия за откритието през 1944 година получава само нейният колега Ото Хан, а Майтнер остава встрани. Днес елементът мейтнерий е наименуван в нейна чест, а Австрия я брои сред най-значимите си учени.
41. Хеди Ламар – актриса и изобретател
Родената във Виена през 1914 година Хеди Ламар е известна холивудска актриса, но също така и изобретател. През 1942 година, заедно с композитора Джордж Антейл, тя получава патент за система за радиоуправление със „скачане на честотите“. Идеята по-късно намира място в основите на технологии като безжичните комуникации.
42. Къщата без прави линии
Хундертвасерхаус във Виена, завършена през 1986 година по проект на художника Фриденсрайх Хундертвасер, е жилищна сграда с вълнообразни подове, цветни фасади и дървета по терасите. Същият автор проектира и фасадата на топлофикационната централа Шпителау – един от най-необичайните примери за индустриална сграда, превърната в произведение на изкуството.
43. Сецесионът и златната целувка
През 1898 година група виенски художници около Густав Климт основават Сецесиона – обединение, което се дистанцира от консервативното изкуство. Сградата на обединението носи надписа „На времето – неговото изкуство, на изкуството – неговата свобода“. Най-известната картина на Климт, „Целувката“, е създадена в периода 1907–1908 година с позлата и се пази в Белведере.
44. Замъкът с четиринайсет порти
Замъкът Хохостервиц в Каринтия е построен върху скала, висока около 160 метра. Пътят към крепостта минава през четиринайсет последователни порти, всяка от които е могла да бъде защитавана отделно. Австрия има стотици замъци, но този е особен. Замъкът и днес е частна собственост на рода Кхевенхюлер и е един от най-добре запазените средновековни замъци в страната.
45. Сърцето в една църква, тялото в друга
При Хабсбургите погребалната традиция е необичайна. Тялото на починалия член на династията е полагано в Капуцинската крипта във Виена, сърцето – в Августинската църква, а вътрешностите – в катакомбите на катедралата „Свети Стефан“. Така останките на един човек са разпределени между три различни места във Виена.
46. Черепи, които разказват история
В Халщат гробището е толкова малко, че от векове костите на починалите са премествани в специална костница. Черепите са украсявани с имена, цветя и кръстове – обичай, който се засилва през XVIII век. Малкото селце е толкова популярно, че през 2012 година в китайския град Лоянг е построено негово копие.
47. Драконът на Клагенфурт и черепът, който е бил носорог
Символът на Клагенфурт е драконът Линдвурм – скулптура от 1590 година. Според легендата в околността някога е живяло чудовище. През 1335 година е намерен череп, който местните приемат за драконов. Много по-късно учените установяват, че става дума за череп на вълнест носорог от ледниковата епоха. Според по-късни версии именно този череп е послужил като модел за главата на скулптурата.
48. Императорът, който спи в планината
Планината Унтерсберг край Залцбург е обвита в легенда, според която в нея спи могъщ владетел – в различни версии Карл Велики или Фридрих Барбароса. Той ще се събуди в труден за страната час. Това е типичен европейски мотив, разпространен и в други земи, и няма историческа основа, но е част от местното наследство.
49. Австрия и атомната централа, която никога не работи
В Цвентендорф край Дунав Австрия строи атомна електроцентрала, завършена през 1978 година. Само месеци преди пускането ѝ през ноември 1978 референдум отхвърля ядрената енергия с много малко мнозинство. Съоръжението никога не произвежда ток, а по-късно страната приема закон, забраняващ ядрената енергетика. Днес площадката се използва за обучения и слънчева енергия.
50. Неутралитет, подписан на балкон
На 15 май 1955 година във Виена е подписан Държавният договор, който възстановява суверенитета на Австрия след следвоенната окупация. Външният министър Леополд Фигл показва документа на тълпата от балкона на Белведере. На 26 октомври същата година парламентът приема закон за постоянен неутралитет – датата днес е национален празник. Впоследствие Виена става седалище на организации на ООН, на МААЕ и на ОПЕК.
Австрия – много повече от Алпи, Виена и валсове
Австрия е държава, която постоянно разбива очакванията. Тя е планинска, но в нея има безкрайни равнини край Нойзидлер Зее. Имперска е, но през последните десетилетия избира неутралитет. Консервативна е в кулинарните си навици, но роди учени и творци, които разместват границите на науката и изкуството – от Доплер и Майтнер до Климт и Ламар.
В една и съща страна се срещат средновековни крепости и сецесионни сгради, алпийски обичаи и модерен градски транспорт, песен от скромна селска църква и новогодишен концерт, гледан от милиони. Именно тази смесица прави Австрия толкова интересна. Всеки от петдесетте факта тук е само отправна точка – зад него има още истории, още документи, още спорове между историци и още легенди, които местните разказват от поколение на поколение.
Австрия не е просто спирка по маршрута между Германия и Балканите. Тя е лаборатория на европейската история, в която имперското минало, алпийската природа, музиката и съвременният живот са преплетени в нещо по-голямо от сбора на частите си.
Статията е с образователна и информационна цел.
