Октоберфест е от онези събития, за които почти всеки е чувал, но малцина наистина познават.
В обичайната представа това е огромна ливада с литрови халби, духова музика и хора в карирани ризи, които се черпят до късно вечерта. Всичко това е вярно, но е само повърхността. Зад най-големия народен празник в света стоят повече от двеста години история, строги правила, местни ритуали и няколко упорити легенди, които често минават за факти.
Всяка година в края на лятото една обикновена градска поляна в Мюнхен се превръща в миниатюрен град с гигантски палатки, виенско колело, оркестри и маси за десетки хиляди души. Според данните на самия град посетителите са между шест и седем милиона за по-малко от три седмици. Те не идват само заради бирата. Идват заради усещането за баварска култура, събрана на едно място: музика, носии, кухня, занаяти и онзи особен дух на гостоприемство, който в Бавария се нарича „Gemütlichkeit“ – непринуден уют, който трудно се побира в една българска дума.
Затова Октоберфест е много повече от бирен фестивал. Той е визитна картичка на Мюнхен, на Бавария и до голяма степен на цяла Германия – такава, каквато я виждат милиони хора по света, понякога с право, понякога през леко изкривено огледало. В тази статия разглеждаме десет малко известни или често неразбирани неща за празника. Където фактите са добре документирани, ще го кажем ясно. Където става дума за предания и градски легенди, ще го отбележим, за да не бъркаме хубавата история с историческата истина.
1. Как една кралска сватба поставя началото на Октоберфест
На 12 октомври 1810 г. в Мюнхен се женят баварският престолонаследник Лудвиг, по-късно крал Лудвиг I, и принцеса Тереза Саксонско-Хилдбургхаузенска. Баварското кралство е сравнително младо – провъзгласено е през 1806 г. – и сватбата е събитие от държавно значение. Градът организира многодневни тържества, а обикновените жители са поканени да се включат.
Финалът е на 17 октомври: конно състезание на открита поляна пред градските порти. Мястото получава името Theresienwiese – „ливадата на Тереза“, в чест на булката. Мюнхенци я наричат така и днес, макар и в съкратен вид, за който ще стане дума по-нататък.
Кой точно е измислил надбягването, се спори. В разказите най-често се споменава майор Андреас Михаел Дал’Арми от националната гвардия, а на места фигурира и лейтенант Франц Баумгартнер. Най-честно е да се каже, че идеята се свързва с военни от гвардията, без да се твърди категорично чие е авторството.
Празникът се харесва толкова, че през 1811 г. състезанието се повтаря, съчетано със селскостопанско изложение. Така постепенно се ражда ежегодният обичай. През 1818 г. на поляната вече има въртележки и люлки, а сергиите с храна и питие стават все по-многобройни. Конните надбягвания се провеждат до 1960 г., а селскостопанският празник Zentral-Landwirtschaftsfest и днес се организира на част от ливадата на всеки четири години. Има и една дребна подробност, която показва колко е лесно да се объркат числата: когато през 2010 г. градът отбелязва двеста години от онази сватба, самият фестивал е едва 175-ият по ред, защото през годините е имало прекъсвания.
2. Защо Октоберфест всъщност започва през септември?
Името „Октоберфест“ буквално означава „октомврийски празник“ и в началото това е било точно така – надбягването е в средата на октомври. С времето обаче организаторите разбират нещо съвсем практично: през септември вечерите в Мюнхен са по-топли, а дните – по-дълги. Затова през втората половина на 19. век началото на празника постепенно се измества към края на септември. Така фестивалът печели и повече приятни часове под открито небе, и по-спокойно време за палатките и въртележките.
Днешното правило е лесно за запомняне. Фестивалът започва в събота след 15 септември и продължава до първата неделя на октомври. Ако тя се падне на 1 или 2 октомври, празникът се удължава до 3 октомври – Деня на германското единство. Тази поправка е въведена след обединението на страната и затова Октоберфест днес трае между 16 и 18 дни, в зависимост от календара.
Историята на фестивала обаче не е непрекъсната. Той е бил отменян повече от двадесет пъти. Причините са войни – наполеоновите през 1813 г., австро-пруската през 1866 г. и френско-пруската през 1870 г. – както и епидемии от холера през 1854 и 1873 г., Първата и Втората световна война и хиперинфлацията в началото на 20-те години на миналия век. Първият следвоенен Октоберфест е през 1949 г. Празникът е спрян и през 2020 и 2021 г. заради пандемията от COVID-19.
В тази история има и една тежка страница. На 26 септември 1980 г. взрив на входа на ливадата отнема живота на 12 души и ранява над двеста. Извършителят, свързан с крайнодясна среда, също загива. Днес на мястото има паметник, а сигурността на фестивала е сериозна тема: в последните години територията е оградена, а размерът на чантите, с които може да се влезе, е ограничен.
3. Огромните бирени палатки имат свои правила и история
Сърцето на Октоберфест са големите палатки, на немски Festzelte. Те никак не приличат на временни навеси. Това са внушителни конструкции, които се сглобяват с седмици преди началото и се разглобяват след края на празника. Най-големите побират по няколко хиляди души на сядане, а покрай тях има и по-малки шатри. Всяка е свързана със семейство стопани, които я управляват, а градът решава кои заведения получават място на ливадата.
Различията между палатките са истински и посетителите ги усещат. Hofbräu-Festzelt е сред най-големите и най-посещаваните от туристи, затова там често се чуват английски, италиански и австралийски акценти. Augustiner-Festhalle има славата на любимата палатка на местните, отчасти защото пивоварната се гордее, че бирата се налива от дървени бурета. Hacker-Festzelt е известна с тавана си, изрисуван като синьо небе с облаци, заради което я наричат „небето на баварците“. При Löwenbräu над входа стои огромен лъв, който от време на време „реве“ името на пивоварната. А Ochsenbraterei се слави с цели волове, печени на шиш – традиция, която се свързва с края на 19. век. Schottenhamel пък е палатката, в която се провежда церемонията по откриването.
Различава се и публиката. Едни палатки привличат шумни компании, в други преобладават семейства, а трети са по-скоро за хора, дошли заради хубавата кухня и по-спокойната обстановка. Käfer’s Wiesn-Schänke е сравнително малка, но е позната като място, което предпочитат известни личности.
Практичните правила също са част от играта. Масите в най-търсените часове, особено вечер и през почивните дни, се резервират много месеци напред, често от фирми и големи компании. Следобед в делничен ден обаче е напълно възможно да се намери свободно място без резервация. В палатките свирят оркестри с духови инструменти, а песента „Ein Prosit der Gemütlichkeit“ се повтаря през определени интервали и всички вдигат халбите в общ тост. Подробности като часовете за обслужване и музикалните правила са се променяли с годините, затова най-сигурно е да се проверят в официалната програма на съответната година.
4. Бирата на Октоберфест не е обикновена бира
Попитайте мюнхенец каква бира се пие на фестивала и той ще каже „Wiesn-Bier“. Не всяка пивоварна има право да я сервира. Правилата на града изискват бирата да е сварена от мюнхенска пивоварна в рамките на града и да отговаря на баварския закон за чистота от 1516 г., известен като Reinheitsgebot. Според този закон, издаден от баварските херцози, в бирата се влагат само вода, ечемик и хмел. Ролята на дрождите по онова време още не е била позната и те се включват в разбирането за закона по-късно.
На фестивала традиционно са допуснати шест пивоварни: Augustiner, Hacker-Pschorr, Hofbräu, Löwenbräu, Paulaner и Spaten. Част от тях принадлежат към общи пивоварни групи, така че „шест имена“ не означава непременно шест независими компании. Правилото защитава местното занаятчийство, но е и въпрос на престиж: бирата на най-големия мюнхенски празник трябва да идва от самия Мюнхен.
Фестивалната бира е по-силна от обикновената. Докато стандартната светла бира в Бавария е около 5 процента алкохол, Wiesn-Bier обикновено е около 6. Исторически на Октоберфест се е пила бира тип Märzen – вариант, който се вари през март и се съхранява в студени изби през лятото, за да е готов за есенния празник. В по-ново време доминира златистият Festbier, по-лек на цвят, но с характерната по-висока сила.
Бирата се сервира в литрова халба, наречена Maß. Стъклените халби заместват глинените към края на 19. век, като първите се появяват около 1892 г. В последните години цената на една Maß е около 13–15 евро, като варира според палатката и годината. Именно заради цената и заради популярността им халбите са и любим „сувенир“: организаторите отдавна се борят с откраднатите халби, които според оценки са десетки хиляди на година.
5. Какво означава „Wiesn“?
Ако се разходите из Мюнхен в края на септември и попитате къде е Октоберфест, има голяма вероятност местен жител да отговори: „На Wiesn.“ Думата е баварско диалектно съкращение на Theresienwiese и означава просто „поляната“. Мюнхенци я употребяват и за самото място, и за самия празник. „Отиваме на Wiesn“ значи, че отиваме на фестивала, и никой не пита кое точно Wiesn.
Тъкмо тук се вижда как местните гледат на събитието. Името „Октоберфест“ е по-скоро езикът на туристите и на международните медии. Мюнхенци говорят за „Wiesn-Bier“, а думата „Октоберфест“ ползват далеч по-рядко. Така една диалектна дума се превръща в знак, че човек е вътре в нещата.
Самата Theresienwiese е голяма около 42 хектара и през останалата част от годината се използва за други събития. Пролетта там има по-малък празник, Frühlingsfest, а на поляната се провеждат и концерти и пазари. В западния ѝ край се издига внушителната статуя на Бавария – бронзова фигура, висока около 18,5 метра, открита през 1850 г. и дело на скулптора Лудвиг фон Швантхалер. В нея може да се изкачи човек, за да погледне ливадата отгоре. Зад нея се намира колонадата Ruhmeshalle – „Залата на славата“, построена по поръчка на Лудвиг I в чест на изтъкнати баварци.
6. Традиционните дрехи не са просто костюми
Дрехите са може би най-видимият знак на Октоберфест. Жените с Dirndl и мъжете с Lederhosen превръщат тълпата в картина, която веднага се разпознава. Но тези дрехи не са измислени за фестивала и имат собствена история.
Думата „Dirndl“ идва от баварското „Dirn“ – момиче или прислужница. Ранните форми са били работни облекла на жените в селата и в алпийските домове. През втората половина на 19. век градската буржоазия, особено хора от Виена и Мюнхен, които прекарват лятото в планината, започва да носи стилизирана версия и така дрехата се превръща в мода. Днес един Dirndl се състои от корсаж, пола, блуза и престилка. Най-известният негласен „код“ се свързва с панделката на престилката: завързана отляво, тя традиционно означава свободна жена, отдясно – ангажирана или омъжена, а отзад – вдовица. Това е по-скоро популярен обичай, отколкото строго правило, и много жени просто не му обръщат внимание.
Lederhosen са кожени панталони, обикновено до коляното. Произлизат от практичното облекло на планинските работници и на селяните – кожата е здрава и издържа на тежък труд. Традиционният комплект включва риза, панталони с презрамки, специални чорапи и филцова шапка, често украсена с гребен от косми на дива коза, наречен Gamsbart.
През 19. век баварските управници и местните общества започват съзнателно да пазят народните носии. Първите дружества за съхраняването на традиционното облекло се появяват в края на столетието. Така дрехите, които са били всекидневни, се превръщат в символ на баварската идентичност. Днес автентичният комплект може да струва стотици евро, а до него съществуват и евтини „карнавални“ версии, които част от местните не харесват. За много баварци носенето на Dirndl и Lederhosen е знак на уважение към традицията, а не облекло за маскарад.
7. Октоберфест има и своите необичайни традиции
Най-известният ритуал е откриването. В събота по обед кметът на Мюнхен забива кран в първото буре в палатката Schottenhamel, след няколко удара с чук, и извиква „O’ zapft is!“ – „Отпушено е!“. Едва след това бирата може да се продава в останалите палатки, а първата халба по традиция се подава на министър-председателя на Бавария. Обичаят в днешния си вид се свързва с кмета Томас Вимер през 1950 г., за когото често се твърди, че са му трябвали 19 удара. Колкото по-малко са ударите, толкова по-добре за кмета.
Още сутринта на същия ден започва шествието на стопаните на палатките – украсени каруци, теглени от коне, с бъчви и оркестри. В първата неделя минава Trachten- und Schützenzug – шествие на хиляди участници в традиционни носии и стрелкови дружества. Подобно шествие има още през 1835 г., по повод сребърната сватба на Лудвиг I и Тереза, а сегашната му форма се оформя след Втората световна война.
Има и по-тихи обичаи. Мнозина купуват Lebkuchenherzen – меденки във форма на сърце, украсени с надписи с глазура, които се носят на шията. На единия край на поляната се намира Oide Wiesn – „старото Wiesn“, част от ливадата с исторически въртележки и по-спокойна, традиционна музика, която съществува от юбилея през 2010 г. и изисква входен билет. А в района на атракциите от 1869 г. насам работи Schichtl, едно от най-старите представления на ливадата, прочуто с „обезглавяването на жив човек“ – театрална илюзия, разбира се.
8. Какво се случва, когато някой изгуби вещ на Октоберфест?
Когато милиони хора пият, танцуват и се движат из претъпкани палатки, загубените вещи са неизбежни. Затова фестивалът има собствено бюро за намерени вещи, което работи на самата ливада. Според съобщенията на организаторите всяка година в него постъпват хиляди предмети. Най-често това са портфейли, мобилни телефони, ключове, дрехи и очила.
Между тях от време на време се срещат и по-необичайни находки – слухови апарати, съобщава местната преса, а понякога и зъбни протези. Подобни истории се разказват с усмивка, но трябва да се приемат внимателно: често те идват от журналистически репортажи, а не от официална статистика, така че не бива да се цитират като точни числа.
Практическата част е по-малко романтична. Намерените вещи се регистрират, а собствениците могат да ги потърсят както на място, така и впоследствие през градските служби. След края на фестивала непотърсените предмети преминават в централното бюро за намерени вещи на Мюнхен и според общите германски правила се пазят определен срок, преди да бъдат върнати на намерилия или продадени. Това, че повечето телефони и портфейли в крайна сметка се връщат на собствениците си, е тихо потвърждение за доброто организиране на събитието.
9. Октоберфест не е само бира
Кухнята е втората голяма причина да се отиде на ливадата. Класиката е Hendl – печено пиле, което в Бавария почти е равностойно на национално ястие, заедно с Schweinshaxe (свински джолан), Steckerlfisch (риба, печена на пръчка), Brezn (големи солени геврека), Obatzda (баварски крем от зряло сирене с масло и лук) и сладките като Kaiserschmarrn. Годишно на ливадата се изяждат стотици хиляди пилета и десетки волове.
С храната е свързана и една от най-популярните легенди. Weißwurst – бялата телешка наденица – според разказите била измислена през 1857 г. от един гостилничар на име Сеп Мозер, на когото свършили овчите черва и който използвал свински. Историята е мила, но не е сигурно доказана. Към нея се добавя и шегата, че Weißwurst не бива да „чува“ обедния звън на камбаните, т.е. тя се яде до обяд.
Музиката е също толкова важна. Оркестрите с духови инструменти свирят традиционни мелодии, а в по-късните часове се чуват и поп хитове, които публиката пее с халби в ръка. Над всичко това се издига световната атракционна част: виенско колело, високо около петдесет метра, влакчета с бримки и старомодни забавления като Teufelsrad – въртящ се диск, на който смелчаци се опитват да останат. Ето защо Октоберфест е едновременно музикален фестивал, панаир, кулинарен празник и огромен семеен излет.
10. Как Октоберфест се превръща в световен феномен?
Фестивалът надхвърля границите на Мюнхен постепенно. През 19. век той е предимно градски празник, но влакът и по-късно самолетът го правят достъпен за посетители от цяла Европа и от други континенти. През 20. век образът му се разпространява чрез филми, реклами и туристически брошури, а до днес Октоберфест остава един от най-разпознаваемите символи на Германия.
Туристическото му значение е огромно. Според оценки на града празникът носи на мюнхенската икономика над един милиард евро годишно – хотели, ресторанти, транспорт и търговия. Хотелите в града са заети с месеци напред, а цените им скачат.
Влиянието му личи и извън Германия. В Китчънър и Уотърлу в Канада се провежда един от най-големите баварски фестивали в Северна Америка. В Бразилия градът Блуменау организира известен Октоберфест, наследство от германските преселници. Празненства с подобно име има в Синсинати, Денвър и много други места по света, а баварските шатри се появяват и в азиатските градове. Често тези събития вземат от оригинала само бирата, носиите и музиката, а не същинската му история.
Самото име вече е нарицателно: „Октоберфест“ означава всяко голямо есенно събиране с бира и добро настроение. Това е и силата, и слабостта на успеха – оригиналът е по-мащабен и по-сложен от всичките си копия.
Октоберфест започва като скромно конно състезание на една кралска сватба и се превръща в празник, който милиони хора по света свързват с Мюнхен.
През десетте теми, разгледани по-горе, видяхме колко много стои зад картината с халбите: династична сватба, която дава името на ливадата, календар, изместен заради топлите вечери, огромни палатки със собствен характер, бира с ясни правила, местна дума, която само мюнхенци използват, носии с дълбоки корени, ритуали с точен ред, бюро за намерени вещи и кухня, която мирише на печено пиле.
Видяхме също как историята се смесва с легенди. Част от тях, като приказката за Weißwurst, са красиви и недоказани, други, като произхода на фестивала през 1810 г., са добре документирани. Именно това разграничение прави Октоберфест толкова интересен – той е едновременно факт и разказ, документ и анекдот.
Затова Октоберфест продължава да привлича. Той предлага нещо, което малко съвременни празници могат: усещане за общност, за традиция, която е жива, и за култура, която не се срамува да се весели. Който го посети, получава не само халба бира, а и малко от Бавария. А за онези, които още не са били в Мюнхен, историята на Wiesn е добра причина да погледнат в календара за следващия септември.
Статията е с образователна и информационна цел.
