Бай Марко тръгнал работа до едно друго село.
Качил се на магарето, взел си и кучето и тръгнали.
Изминали 30 километра и магарето се уморило и казало:
– Бай Марко, дай да спрем да си почина малко, бе!
Бай Марко като чул, че магарето му говори, много се изплашил.
Зарязал всичко и хукнал да бяга.
Бягал, бягал… изтичал 20 километра и спрял да си почине.
По едно време гледа кучето му го настига…
Бай Марко си рекъл:
Добре, че кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
– Да знайш само как ме стресна т’ва магаре, бе!
