Мистерията на ръкописите от Наг Хамади: скритата библиотека от пустинята на Египет
Мистерията на ръкописите от Наг Хамади започва с работа, която няма нищо общо с древните книги. През есента или зимата на 1945 г. група селяни от Горен Египет копаят в подножието на варовикова скала край Нил, за да вземат торна пръст за нивите си. Мотиката удря в нещо твърдо. Под земята лежи голям глинен съд, запечатан и забравен от около петнадесет века. Вътре няма съкровище в обичайния смисъл на думата, а тринадесет книги от папирус в кожени подвързии, изписани на коптски език. Те съдържат евангелия, откровения, молитви и философски размишления, за които почти никой извън тесния кръг на специалистите не е чувал.
Новината се разпространява бавно, а истинското значение на находката се осъзнава още по-бавно. Постепенно обаче става ясно, че в ръцете на изследователите е попаднала цяла библиотека от текстове на ранни християнски общности, които църковни водачи от втори до четвърти век са определяли като опасни или заблудени. Дотогава за тези групи се знаеше най-вече от книгите на техните противници. Сега те получиха възможност да говорят със собствен глас.
Около откритието обаче се е натрупала и богата популярна митология: тайни, заговори, унищожени истини. Затова в тази статия ще разграничаваме внимателно доказаното от предполагаемото. Ще проследим как са намерени ръкописите, какво съдържат, защо са били заровени, как се вписват в историята на ранното християнство и кои въпроси учените обсъждат и до днес.
Какво представляват ръкописите от Наг Хамади и защо са толкова важни
Ръкописите от Наг Хамади са сбирка от тринадесет папирусни кодекса, тоест ранни книги със страници, подвързани по начина, по който познаваме и днешните книги, а не навити на свитъци. Те съдържат общо около петдесет и два текста, но тъй като някои съчинения се повтарят в различни кодекси, самостоятелните произведения са около четиридесет и шест. Почти всички са написани на коптски, последната степен на древноегипетския език, записвана с гръцката азбука и няколко допълнителни знака. Според повечето изследователи коптските текстове са преводи от гръцки оригинали, създадени някъде между втори и четвърти век.
Значението на сбирката се крие в онова, което липсва в другите източници. Преди 1945 г. историците разчитаха за гностическите движения главно на съчиненията на техни критици, като Иреней Лионски, Иполит и Епифаний Кипърски. Тези автори цитират, но и опростяват, преиначават, а понякога и осмиват. С Наг Хамади за първи път се появява обемен корпус от текстове, писани от самите носители на тези идеи или от кръгове, близки до тях. Историята вече може да се чете не само през очите на победителите.
Откритието често се сравнява със свитъците от Мъртво море, намерени само две години по-късно. Двете находки са различни по характер. Кумранските текстове са преди всичко еврейски и принадлежат на света на Втория храм, докато ръкописите от Наг Хамади осветляват християнския свят на късната античност и неговите вътрешни спорове за това кой е Бог, какъв е светът и как се стига до спасение.
Откриването през 1945 г.: кога, къде и как са намерени ръкописите
Скалата Джабал ал-Тариф и търсенето на торна пръст
Находката е направена близо до град Наг Хамади в Горен Египет, в подножието на скалата Джабал ал-Тариф, която се издига над долината на Нил. Най-често като дата се посочва декември 1945 г., макар че в различните разкази се срещат и по-ранни месеци. Местните селяни са копаели там сабах, естествена богата на азот почва, която се използвала за наторяване на нивите. Скалата е осеяна с древни гробници, а наблизо са се намирали селищата, около които през четвърти век Пахомий основава едни от първите християнски манастири в Египет.
Мохамед Али ал-Самман и неговият разказ
Най-известният разказ за откритието е на Мохамед Али ал-Самман, селянин, който твърди, че заедно с братята си е открил съда. Според него глиненият съд е бил висок около метър и той се поколебал дали да го счупи, защото се страхувал, че вътре може да живее джин. Накрая решил да рискува, надявайки се да намери злато. Намерил книги. Занесъл ги вкъщи и ги оставил до пещта, а майка му, според разказа, използвала част от разпилените листове като подпалки. Това означава, че е възможно част от текстовете да са загубени завинаги.
Разказът е записан десетилетия по-късно от американския изследовател Джеймс Робинсън, който интервюира Мохамед Али през 70-те години на двадесети век. Мохамед Али говори и за кръвна вражда в семейството си, заради която се опасявал от обиск на къщата и затова поверил книгите на местен коптски свещеник. Тези подробности не могат да бъдат независимо проверени и някои учени поставят под въпрос точността на отделни елементи от историята. Остават неясни точната дата, точното място на разкопаването, колко са били книгите в началото и дали всичко намерено е стигнало до специалистите. Кой е заровил съда, също не се знае със сигурност.
Пътят от селска къща до музея в Кайро
Следващите години са пример за това как една находка от изключителна научна стойност може да премине през ръцете на свещеници, учители, търговци на антики и колекционери. Един от кодексите попада при Рагиб Андравус, учител по история, който го занася в Кайро. През 1946 г. Коптският музей закупува трети кодекс, а френският изследовател Жан Дорес започва да изучава находката още в края на 40-те години. Първият кодекс е продаден на кайрски антиквар, изнесен от Египет и през 1951 г. закупен за Института „Карл Густав Юнг“ в Цюрих. Затова е известен като „Кодекса на Юнг“. Той се връща в Кайро през 1975 г. Останалите кодекси постепенно попадат под държавен контрол и днес всичките тринадесет се съхраняват в Коптския музей.
Защо ръкописите са били скрити в глинен съд?
Това е един от най-трудните въпроси в мистерията на ръкописите от Наг Хамади и честният отговор е, че не знаем със сигурност. Глинените съдове са често използван начин за съхранение на ръкописи в древността и съвсем не са признак за тайна. Подобно е и положението със свитъците от Мъртво море. Въпросът не е защо книгите са били в съд, а защо този съд е бил заровен.
Най-известната хипотеза е свързана с манастирите на Пахомий в района. Според нея книгите са принадлежали на монаси, които са ги скрили, след като през 367 г. александрийският епископ Атанасий изпраща пасхално послание, в което изброява книгите, приемани от църквата, и предупреждава срещу апокрифните писания. Тази идея е свързвана най-вече с Джеймс Робинсън. Според други изследователи доказателствата за нея са недостатъчни. Не е сигурно дали владелците са били монаси, нито дали са смятали книгите за опасни.
Друго обяснение е, че сбирката е била на отделен аскет или малка група читатели с много разнообразни интереси. В кодексите има не само гностически митове, но и еврейски мотиви, философски съчинения, откъс от „Държавата“ на Платон и хермесови текстове. Това говори по-скоро за любопитни читатели, отколкото за последователи на една организирана школа. Възможно е също книгите да са били просто прибрани за съхранение или заровени като овехтели, така както в други религиозни традиции износените свещени текстове не се изхвърлят, а се погребват. Нищо в самата находка не доказва, че тя е резултат от централизирана кампания за унищожаване на тези книги.
Тринадесет кодекса на коптски: език, форма и съдържание
Папирус, кожа и картонаж
Кодексите са изписани върху папирус и са подвързани в кожа. Подвързиите са подсилени с картонаж, тоест с вложени парчета използван папирус, на които се намират остатъци от писма и документи. Според някои изследвания тези фрагменти, заедно с почерка на преписвачите, насочват към средата на четвърти век като време на изработка на книгите. Тази датировка се отнася до самите кодекси, а не до времето, когато са съчинени текстовете в тях. Много от произведенията са значително по-стари от преписите, които са се запазили.
Езикът е коптски, но не в една-единствена форма. Преобладава сахидският говор, а някои кодекси носят отличителни диалектни особености. Почерците също са различни, което показва, че са работили няколко преписвачи. Коптският език на текстовете е изпълнен с гръцки заемки, а преводът от гръцки на места е толкова буквален, че разчитането на оригиналните гръцки формулировки е част от научната работа.
Какво съдържат отделните кодекси
Не всички кодекси са еднакви по значение. Вторият кодекс е може би най-известният, защото съдържа „Апокрифа на Йоан“, „Евангелието на Тома“, „Евангелието на Филип“ и няколко космогонични съчинения за създаването на света. Първият кодекс включва „Евангелието на истината“, както и други текстове, които повечето специалисти свързват с учението на Валентин. В Петия кодекс са събрани няколко апокалипсиса, сред които този на Адам и два, носещи името на Яков. Седмият съдържа „Второто слово на Великия Сет“ и „Поучението на Силван“, а Шестият включва както поетичния текст „Гръм, съвършен ум“, така и откъс от „Държавата“ на Платон, преведен на коптски.
Тази пъстрота е важна. Колекцията не е „гностическа библия“ и не представлява единно учение. Тя прилича по-скоро на лична или общностна библиотека, в която са събрани текстове с различен произход, различно отношение към юдаизма и различни представи за Исус.
Какво е гностицизмът и с какво се различава от възгледите на ранната църква
Знание, божествена искра и по-нисш създател
Думата „гностицизъм“ идва от гръцката „гносис“, което означава знание. Не става дума за научно или книжно знание, а за вътрешно познание за Бога и за собствената природа. В много от текстовете от Наг Хамади се повтарят няколко идеи. Върховният Бог е напълно непознаваем и далечен. Материалният свят не е негово пряко дело, а творение на по-нисше същество, често наричано Демиург или Ялдаваот, което е невежо или самонадеяно. В човека обаче има божествена искра, която помни по-висшия произход. Спасението идва чрез познание, което Христос или друг небесен вестител разкрива.
Основната църква, която постепенно се оформя през втори и трети век, застава на различна позиция. Тя настоява, че Богът-създател и върховният Бог са едно и също, че сътвореният свят е добър, че Исус е бил истински човек, който реално е страдал, и че спасението минава през общност, предание и тайнства. Спорът не е бил просто за детайли. Той засяга самата представа за това кой е Бог и какво е светът.
Спорът около самото понятие
Съвременните учени не са единодушни дали думата „гностицизъм“ описва добре многообразието от групи и текстове. Изследователи като Майкъл Уилямс и Карън Кинг предупреждават, че терминът често се използва като обща етикетка, наложена отвън, и скрива значителни различия. Други смятат, че понятието все пак е полезно, ако се използва внимателно. Разграничават се например сетиански текстове, като „Апокрифа на Йоан“, и валентиниански, като „Евангелието на истината“. Много произведения в колекцията не се вписват безпроблемно в нито една от категориите.
Как църковните отци са се борели с тези учения
Иреней Лионски написва около 180 г. обширния труд „Против ересите“, в който описва и опровергава учения на различни групи, включително на последователите на Валентин. Той настоява, че истината се пази чрез приемственост от апостолите и че четирите евангелия са единствените приемливи. Иполит и Епифаний продължават този спор. Текстовете от Наг Хамади позволяват да се сравни тяхното описание с оригиналните произведения. Понякога съвпадението е забележително, а понякога на оригиналите се приписват неща, които те не казват. До четвърти век спорът е най-вече богословски и книжовен. Когато империята се обръща към християнството, натискът върху несъгласните групи се увеличава, но това е отделна и сложна история.
Какво разказват най-известните текстове
„Евангелието на Тома“
„Евангелието на Тома“ не е разказ за живота на Исус. Няма родословие, чудеса, разпятие и възкресение. То е сборник от сто и четиринадесет изречения, приписвани на Исус, които започват с обещанието, че онзи, който намери тяхното тълкувание, няма да вкуси смъртта. В един от най-известните пасажи царството Божие е представено като нещо, което е едновременно в човека и около него, а не като бъдещо събитие. Някои изречения са близки до притчите в канонични евангелия, като тази за сеяча и за синапеното зърно, други звучат загадъчно или чуждо.
Датировката на текста е спорна. Някои учени го поставят още в края на първи век и го смятат за независим свидетел на традициите за Исус. Други го отнасят към средата на втори век и виждат в него зависимост от каноничните евангелия. Известно е, че гръцки откъси от „Евангелието на Тома“ са открити още през 1897 и 1903 г. в Оксиринх, в Египет, но тогава никой не е знаел какво точно представляват. Пълният коптски текст от Наг Хамади позволява те да бъдат разпознати. Мнозина изследователи смятат, че самото съчинение не е строго гностическо, макар да е било четено в гностически среди.
„Евангелието на Филип“
„Евангелието на Филип“ е по-скоро сборник от размишления, изказвания и тълкувания, отколкото разказ. Според много изследователи то носи валентинианско влияние. Централно място в него заемат тайнствата: кръщението, миропомазването, евхаристията, изкуплението и така нареченият „брачен покой“, чийто точен смисъл е предмет на спорове. Текстът набляга върху идеята, че истината идва в света чрез образи и символи.
С това евангелие е свързан и един от най-често преувеличаваните пасажи. В него Мария Магдалина е наречена „другарка“ на Спасителя и се споменава, че той я целува, но точно там, където се казва къде, папирусът е повреден. Остава празнина, която не бива да се запълва със спекулации. Тълкуването на пасажа като доказателство за брак между Исус и Мария Магдалина не се подкрепя от текста, а според повечето специалисти „целувката“ и „другарството“ трябва да се четат символично, в духа на валентиниански представи за духовно единство.
„Апокрифът на Йоан“
„Апокрифът на Йоан“, тоест „Тайната книга на Йоан“, е може би най-пълното изложение на сетианската космология. Той е представен като откровение, което възкръсналият Христос дава на апостол Йоан, брат на Яков и син на Зеведей. Текстът описва непознаваемия Бог, от който произлизат небесни същества, наречени еони. Грешка на един от тях, Софията, довежда до появата на Ялдаваот, лъвоглав властелин, който създава материалния свят и силите на съдбата. Той обявява себе си за единствения Бог, но в човека е вложена светлина от по-висш произход.
Особено интересно е как текстът прочита книга Битие. Създателят не е върховният Бог, а ограничено и ревниво същество. Историята за райската градина е преразказана така, че познанието е част от освобождението, а не от падението. Това не е просто бунт срещу Библията, а напрегнат диалог с нея. Запазени са четири преписа на съчинението: три в Наг Хамади и един в Берлинския кодекс, придобит от египетски антиквар още през 1896 г. Различията между тях показват, че текстът е бил редактиран и разширяван. Иреней описва около 180 г. система, която много прилича на тази в „Апокрифа“, което според повечето изследователи означава, че текстът или негова по-ранна версия вече е съществувал.
Други текстове с отделно значение
Освен тези три, в колекцията има и други забележителни произведения. „Евангелието на истината“ е медитативно съчинение, което описва невежеството като основа на заблудата, а познанието като освобождение. „Гръм, съвършен ум“ е поетичен монолог на женски божествен глас, който говори чрез противоречия: аз съм почитаната и презряната, свещената и блудницата. Откъсът от „Държавата“ на Платон показва, че читателите на тези книги са били запознати с гръцката философия, а хермесовите текстове говорят за връзката между християнски и египетски философско-религиозни течения.
Защо тези произведения не са включени в библейския канон
Каноничният състав на Новия завет не е определен с едно решение. Той се оформя постепенно, през няколко века, чрез практиката на общностите, кои книги четат на богослужение и кои смятат за авторитетни. Критериите включват връзка с апостолите, широко разпространение сред общностите и съответствие с преданието, което църквата определя като вярата, получена от апостолите. Към края на втори век четирите евангелия са широко приети, като Иреней ги защитава изрично. През 367 г. Атанасий изброява двадесет и седемте книги на Новия завет в същия състав, в който ги познаваме днес. Събори в Хипон през 393 г. и в Картаген през 397 г. потвърждават сходен списък, макар че това са регионални, а не вселенски събори.
Често се чува, че канонът е определен на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Това е популярна легенда. Никея се занимава основно със спора за Арий и датата на Великден, а не с въпроса кои книги да влязат в Библията.
Причините текстовете от Наг Хамади да останат извън канона са няколко. Според повечето изследователи те са създадени по-късно от текстовете на Новия завет и често са писани под имената на апостоли, които не са ги съставили. Много от тях изразяват богословие, което основната църква не е приела. Някои общности са ги ползвали, но те никога не са придобили широко разпространение. Не бива да се забравя и че извън канона остават и други съчинения, които нямат нищо общо с гностицизма, като „Пастирът на Ерма“ или „Евангелието на Петър“. Така че въпросът не се свежда до чисто изключване на гностиците.
Как ръкописите разкриват многообразието на ранното християнство
Мистерията на ръкописите от Наг Хамади е свързана преди всичко с това, че те разрушават представата за ранното християнство като единно учение, от което по-късно се отклоняват отделни групи. Картината, която излиза, е по-сложна. Съществуват юдео-християнски общности, павловски църкви, йоанически кръгове, традиции около апостол Тома, валентиниани, сетиани и много други. Всички се позовават на Исус и на свещените писания, но ги разбират различно.
Германският учен Валтер Бауер още през 1934 г. предполага, че на някои места в ранното християнство това, което по-късно е наречено ерес, е предшествало това, което по-късно е наречено православие. Идеята му е смекчавана и оспорвана, но продължава да влияе на изследванията. Книгата на Елейн Пейджълс „Гностическите евангелия“ от 1979 г. популяризира темата сред широката публика. Критиците на подобни подходи предупреждават, че колекцията от Наг Хамади не отразява мнозинството от християните, а само група читатели в определено място и време. Затова е нужно внимание, когато от нея се правят общи изводи.
Как са се запазили текстовете през вековете
Пътят на тези текстове е дълъг. Те са писани на гръцки, вероятно в различни краища на Източното Средиземноморие, и са преписвани на ръка. Всеки преписвач е можел да допуска грешки, да уточнява или да променя. Затова едно и също съчинение може да съществува в различни версии, както се вижда при „Апокрифа на Йоан“. Когато християнството се разпространява сред говорещите коптски египтяни, текстовете започват да се превеждат на техния език. Правилно е да се мисли за тях като за живи книги, а не за фиксирани документи.
Формата на кодекса, която християните използват по-рано и по-широко от други общности, помага на запазването и на обмена на книги. Сухият климат на Горен Египет довършва работата, защото папирусът се разпада бързо при влага. Дори и така много страници са повредени, а в някои текстове има празнини, понякога на най-интересните места. Освен това нямаме представа колко подобни съчинения са изчезнали напълно. Някои познаваме само по заглавия, споменати от църковните отци.
Научната работа: разчитане, превод и датиране
Първите години след откритието са белязани от забавяния. Политическата обстановка в Египет, спорове за собствеността и разпиляването на кодексите затрудняват работата. Жан Дорес, Анри-Шарл Пюеш и Жил Квиспел са сред първите, които започват да ги изучават. През 70-те години под егидата на ЮНЕСКО и Египетската държава е издадено факсимилно издание на всички кодекси, което за първи път осигурява на учените по света достъп до пълните фотографии на страниците. През 1977 г. излиза „Библиотеката от Наг Хамади на английски“ под редакцията на Джеймс Робинсън, което прави текстовете достъпни за широката публика. Паралелно работят екипи във Франция, Германия и Канада, а за научни издания и тълкувания се създава специална поредица.
Работата е трудна по няколко причини. Папирусът е крехък и на много места разкъсан. Коптският превод невинаги ясно предава гръцкия оригинал. Символният език на текстовете допуска различни тълкувания. Датирането също е многопластово, защото трябва да се различава времето на съчиняване на оригинала, времето на превода и времето на изработка на конкретния кодекс. Учените използват почерка, картонажа, споменаванията при църковните писатели и вътрешни белези в текстовете. Според някои изследвания именно сравнението между различни преписи е най-надеждният начин да се проследи как са се развивали отделните произведения.
Мистерията на ръкописите от Наг Хамади между доказаното и спорното
Историците са сигурни в няколко неща. Кодексите са намерени през 1945 г. в Горен Египет. Те са тринадесет на брой, написани са на коптски и са изработени най-вероятно през четвърти век. Преводите са от гръцки, а в колекцията има гностически, както и други религиозни и философски текстове. Някои от тях са далеч по-стари от самите кодекси. Няма данни, че находката е плод на заговор или че представлява тайна, която църквата е искала на всяка цена да унищожи.
Останалите въпроси остават отворени. Не е известно със сигурност кой е заровил съда и защо, дали владелците са били монаси и доколко разказът на Мохамед Али е точен. Учените спорят как да се определи гностицизмът, кога е съставено „Евангелието на Тома“ и каква е връзката му с каноничните евангелия, до каква степен „Евангелието на Филип“ е валентиниански текст и какво точно означава „брачният покой“. Не е ясно и доколко колекцията е представителна за по-широкия християнски свят. Вместо да търсят единствения верен отговор, изследователите по-скоро предлагат различни интерпретации, всяка със своите аргументи.
Значението на откритието за съвременните изследвания на религията и историята
Находката променя изучаването на ранното християнство. Вече не е възможно историята му да се разказва само чрез свидетелствата на противниците на гностиците. Нови въпроси привличат вниманието: как се оформя самоличността на християнската общност, как се определят границите между приемливото и неприемливото и защо някои текстове печелят авторитет, а други потъват в забрава. Корпусът дава материал и за историята на философията, особено за взаимодействието между платонизма и религиозната мисъл, а също за изследванията на ролята на женските образи в божествения свят и на въпросите за пола в ранните религиозни текстове.
Мистерията на ръкописите от Наг Хамади има значение и извън академичните среди. Ръкописите са вдъхновили писатели, психолози и режисьори, а образът на „скритата истина“ се появява редовно в популярната култура. Това има и добра, и лоша страна. От една страна, интересът към темата е голям. От друга, често се налагат опростени или сензационни твърдения. Най-добрият начин да се отговори на това е да се пази ясна разлика между онова, което източниците казват, и онова, което бихме искали да кажат. Най-добрата находка не е тази, която потвърждава очакванията ни, а тази, която ни принуждава да ги преосмислим.
Защо ръкописите от Наг Хамади продължават да вълнуват изследователите
Мистерията на ръкописите от Наг Хамади продължава да вълнува изследователите, защото съчетава рядко срещана научна стойност с въпроси, на които няма еднозначен отговор. Една случайна находка в египетска пустиня връща на историците глас, който столетия наред е бил познат само чрез враговете му. Тя показва, че през първите векове на християнството са съществували много пътища към Исус, към Бога и към спасението, и че границите между тях са били определени бавно, чрез спорове, избори и обстоятелства.
В същото време ръкописите не потвърждават нито една лесна теория. Те не са доказателство за заговор, нито за скрита „истинска“ религия. Те са свидетелство за живота на реални хора, които са четели, преписвали, превеждали и в един момент са заровили своите книги. Затова мистерията на ръкописите от Наг Хамади няма да бъде разгадана с една находка или с един превод. Всяко ново издание, всеки нов анализ на папируса и всеки нов прочит на гръцки оригинал добавят парче към картина, която остава в движение. Именно тази непрестанна работа по разчитането на заровената библиотека прави темата жива и днес.
Статията е с образователна и информационна цел.
