Масоните са едно от онези общества, които сякаш живеят едновременно в две реалности – едната, изградена от исторически документи, запазени ритуали и вековни традиции, а другата – от слухове, загадки и истории за скрито влияние върху света.
В продължение на столетия името им предизвиква любопитство, подозрение и възхищение. За едни масонството е философско братство, посветено на нравственото усъвършенстване, взаимопомощта и благотворителността. За други то е затворен кръг, в който символите имат скрит смисъл, думите се подбират внимателно, а достъпът е запазен само за посветените. Но какво всъщност се крие зад тази загадъчна репутация?
Историята на масоните започва много преди съвременните конспиративни теории да превърнат името им в символ на тайна власт. От средновековните строителни традиции до оформянето на организираното масонство през XVIII век, братството постепенно създава собствен език от знаци, алегории и церемонии. Пергелът, ъгълникът, шахматният под и образът на Соломоновия храм не са просто декоративни елементи, а част от система, чрез която се предават идеи за морал, дисциплина, познание и човешка отговорност. Същевременно затвореният характер на ложите поражда въпроси, на които не винаги може да се отговори еднозначно.
Още по-интересно е, че около масонството се преплитат съдбите на известни политици, писатели, музиканти и общественици, както и истории за забрани, преследвания и конфликти с религиозни и държавни институции. Някои от тези събития са добре документирани, докато други са преувеличени или изцяло измислени. Именно затова разглеждането на темата изисква разграничение между историческите факти и твърденията, които се разпространяват без надеждни доказателства.
В тази статия ще проследим произхода на масоните, ще разгледаме значението на техните най-разпознаваеми символи и ще надникнем в историята на ритуалите, които превръщат членството в особено преживяване. Ще обърнем внимание и на причините, поради които братството продължава да предизвиква толкова противоречиви реакции, както и на присъствието му в България. Защото понякога най-голямата загадка не е онова, което едно общество пази в тайна, а начинът, по който останалият свят тълкува неговото мълчание.
Какво представлява масонството и как възниква?
Масонството (на английски Freemasonry, т.е. „свободно зидарство“) е мъжко, а в някои клонове и смесено братство с морално-философска насоченост. То не е религия, макар че изисква от членовете си да вярват във висша сила, и не е политическа партия, макар че през вековете е привличало хора с влияние и амбиции. Самите масони го описват с една често цитирана формула: „система от морал, забулена в алегории и илюстрирана със символи“. Тоест уроците за честността, дълга и самоусъвършенстването се предават чрез церемонии и образи, а не чрез лекции.
Името идва от занаята. Средновековните каменоделци и строители на катедрали действително са имали гилдии. Но дали днешното масонство е пряко продължение на тези гилдии, или само е заело езика и инструментите им като метафора, историците спорят и до днес. Затова е важно да се разграничат два вида масонство. Операративното (от латински operari – „работя“) е истинският строителен занаят. Спекулативното (от speculari – „размишлявам“) е нравствената система, в която зидарските инструменти служат като символи. Братството на масоните днес принадлежи към втория вид.
От строителни гилдии до Велика ложа: история на масонството
Най-старите писмени следи са от строителния свят. Ръкописът Региус, датиран приблизително към 1390 г. и пазен в Британската библиотека, е стихотворение с правила за поведение на зидарите и често се смята за най-ранния текст от т.нар. Старите задължения (Old Charges) – средновековни документи, които масоните считат за свои предшественици. В Шотландия към края на XVI век кралският майстор на строежите Уилям Шоу въвежда уставите, известни като „Статутите на Шоу“ (1598 и 1599 г.), а протоколите на ложата в Единбург от 1599 г. са сред най-старите запазени в света.
Важният прелом е XVII век. Постепенно в ложите започват да влизат хора, които не са зидари. Документирани примери са шотландският офицер и учен Робърт Мъри, приет в ложа в Нюкасъл през 1641 г., и антикварят Елайъс Ашмоул, който описва своето посвещение в Уорингтън през 1646 г. Така занаятчийските ложи се превръщат в места за срещи на образовани джентълмени.
Датата, която масоните отбелязват като рождена, е 24 юни 1717 г. В този ден четири лондонски ложи, събиращи се в таверни, се обединяват и образуват първата Велика ложа, а първият ѝ велик майстор е Антъни Сейър. През 1723 г. Джеймс Андерсън публикува „Конституциите на свободните зидари“ – първия печатен устав на братството. Книгата е интересна и по друга причина: Андерсън започва историята на занаята почти от Адам и твърди, че Мойсей е бил „велик майстор“. Още историците от XIX век се подсмихват на тази хронология и правилно предупреждават, че подобни твърдения трябва да се четат като благочестива легенда, а не като история.
След 1717 г. масонството се разпространява стремително из Европа и колониите. Ложи възникват във Франция, Германия, Италия, Русия и отвъд океана. Към 1730-те години вече се утвърждават трите степени, които и днес са основа на братството. Бързият успех обаче предизвиква и първата голяма реакция: през 1738 г. папа Климент XII издава була, с която забранява на католиците да членуват в такива общества. Това е началото на дълъг конфликт между Църквата и масонството.
Кои са били масоните: известни личности и спорни имена
Масоните често се свързват с големи имена, но тук е нужна особена предпазливост. Сред най-добре документираните членове са Бенджамин Франклин, приет във Филаделфия около 1731 г., и Джордж Вашингтон, посветен във Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752 г. Моцарт е приет във Виена през 1784 г., а операта му „Вълшебната флейта“ (1791) често се тълкува през масонски символи, макар че степента на това влияние е предмет на спор. Йозеф Хайдн също е приет във виенска ложа през 1785 г. Волтер е посветен в Париж през 1778 г., само няколко седмици преди смъртта си, в ложата „Девет сестри“. Уинстън Чърчил е посветен през 1901 г., но по свидетелства сам не е бил особено активен.
Съвсем различна е картината с имената, които се разпространяват в интернет. Леонардо да Винчи, Исак Нютон и дори различни владетели от далечното минало често се изреждат като „масони“, но за повечето от тях няма никакви документи, а при Леонардо проблемът е още по-очевиден: той умира през 1519 г., близо два века преди появата на организираното спекулативно масонство. Добро правило е следното: ако за членството няма запис в ложа, протокол или личен документ, то трябва да се счита за спорно.
Масонските ложи: как масоните организират братството
Основната единица е ложата. Тя е местна общност от членове, които се събират редовно, провеждат церемонии, обсъждат вътрешни въпроси и често се занимават с благотворителност. Начело стои майсторът на ложата, подпомаган от надзиратели и други длъжностни лица, всеки от които има символична роля. Една особеност е вратарят, наричан на английски Tyler (пазач на вратата), който стои отвън с изваден меч и следи в залата да не влезе непосветен.
Над ложите стоят Великите ложи, които се явяват върховният орган на дадена територия. Важно е да се знае, че в масонството няма единен световен център. Великата ложа на Англия, днешната Обединена велика ложа на Англия със седалище във Фрийметсънс Хол в Лондон, се смята за „майка“ на традицията, но не командва останалите. Всяка юрисдикция е самостоятелна, а помежду им действа система на взаимно признаване. Ако две Велики ложи не се признават, масоните от едната не могат да посещават ложите на другата.
Масонски символи: пергел, ъгълник и буквата G
Най-разпознаваемият знак е съчетанието от пергел и ъгълник. Ъгълникът традиционно напомня за честност и правилно поведение (изразът „квадратен човек“ в английския значи прям и почтен), а пергелът – за самоограничение и мярка. Между тях често стои буквата G. Тълкуванията ѝ са две и не си противоречат: тя може да означава геометрията, науката на строителите, и същевременно да е първата буква на God – Бог, или на Великия архитект на вселената, както масоните неутрално наричат висшето начало.
Други често срещани образи са двете колони Яхин и Воаз, които според библейския разказ са стояли пред храма на цар Соломон, и шахматният под, който символизира противоположностите в живота. Престилката от агнешка кожа е символ на чистота и труд, а отвесът и нивото напомнят за правдивост и равенство. Окото в триъгълника, т.нар. Всевиждащо око, е по-късна добавка към масонската иконография и не е нейна уникална собственост – то е стар християнски образ. Затова често повтаряното твърдение, че окото на долара доказва масонски контрол над Съединените щати, не е подкрепено с документи.
Ключовата мисъл е, че символите, които масоните използват, нямат единствено, застинало значение. Те са образи за размисъл и всеки член сам ги осмисля. Именно затова тълкуванията варират от строго нравствени до езотерични.
Тайните ритуали на масоните: какво е известно
Тук е най-лесно да се плъзнем в измислици, затова ще се придържаме към това, което се знае от публикувани описания. Централният обред е посвещението на кандидата, който символично „умира“ за стария си живот и се „ражда“ за нов. Според описания в публично достъпни източници кандидатът е приготвен по особен начин: със завързани очи (на английски hoodwink), с оголена част от облеклото и с въже около врата (cable-tow – символ на зависимост), като му се иска да остави всякакви метални предмети в знак на отказ от богатство и власт. Следват клетва за вярност и пазене на тайната на братството.
Особено известна е третата степен, в която се разиграва алегорична драма за Хирам Абиф, главния майстор при строежа на Соломоновия храм. Библията споменя майстор Хирам от Тир, но разказът за неговото убийство и възкресение не е библейски – той е масонска алегория за вярност до смърт и надежда за безсмъртие. Първите печатни „разкрития“ на ритуалите се появяват още през 1730 г. в брошурата на Самюъл Причард „Разчленено масонство“ (Masonry Dissected), а оттогава са публикувани безброй други. Дори и в самите ложи ритуалите се учат наизуст, а в много юрисдикции съществуват и печатни ритуални книги, често шифровани.
Съществува и стар мит, че масонските клетви включват страховити физически наказания. В традиционните текстове действително присъстват такива образни „наказания“, но те са символични – напомняне за тежестта на дадената дума. В средата на 80-те години на XX век Обединената велика ложа на Англия премахва тези формулировки от клетвите си. Ритуалите като цяло са не окултни, а театрални и нравствени.
Степените на масоните: как се преминава от чирак до майстор
Класическото масонство има три степени, наречени символични: чирак, калфа и майстор. Всяка се получава чрез отделна церемония и след усвояване на определен урок. Чиракът учи самодисциплина и мълчание, калфата – познание и труд, а майсторът се изправя пред въпроса за смъртта и дълга. След третата степен човек е пълноправен член на ложата.
Освен тях съществуват допълнителни системи, наричани „висши степени“, които изграждат върху основата. Най-известна е Древният и приет шотландски ритуал, който стига до 33-а степен. Тя често се представя в медиите като „най-високия чин“, но това е подвеждащо. Според масонските обяснения висшите степени не са по-висока власт над ложата, а допълнителни церемонии с по-широк философски и исторически поглед, като в много юрисдикции 33-ата степен се дава и като почит за заслуги. Други системи, като Йоркския ритуал, имат собствени редици от степени.
Защо масоните пазят тайни
Думата „тайно“ често се използва неточно. Самите масони настояват, че са не тайно, а закрито общество: съществуването им, сградите, повечето от принципите и имената на много членове са известни. Скритото се отнася главно до начините за разпознаване (знаци, докосвания и думи, по които членовете се разпознават помежду си) и до подробностите на церемониите. Обясненията им са няколко. Първо, изненадата е част от преживяването: филм, чийто край знаете предварително, въздейства по-слабо. Второ, ложата е място за доверие, където хората могат да говорят откровено. Трето, историята дава и съвсем практичен мотив: в много епохи и държави масоните са били преследвани и е било разумно да не афишират членството си.
Преследванията са реални: масоните са били забранявани и разпускани при различни режими през XX век, включително от нацистка Германия, от режима на Франко в Испания и от комунистическите държави. Затова част от дискретността е израсла като защитен рефлекс.
Масоните и конспиративните теории
Конспиративните теории за масоните са почти толкова стари, колкото и самото братство. Едни от първите мащабни обвинения идват от френския абат Огюстен Барюел, който в края на 1790-те години твърди, че Френската революция е организирана от тайни общества. Тезата му е спекулативна и не се подкрепя от документи, но оставя трайна следа.
Често се бърка масонството с баварските илюминати – общество, основано от Адам Вайсхаупт през 1776 г., което е забранено в Бавария малко след средата на 1780-те години. Илюминатите са отделна, краткотрайна организация, макар че някои нейни членове са били и масони. Няма доказателства, че тя е оцеляла до днес като световна управляваща сила.
Особено показателна е историята на Лео Таксил, френски автор, който през 1890-те години измисля цяла серия от скандални „разкрития“ за сатанински ритуали сред масоните, включително за несъществуваща „бивша сатанистка“ на име Диана Вогън. През 1897 г. на публична среща в Париж той признава, че всичко е мистификация, и че целта му е била да се надсмее над лековерието на публиката и на Църквата. И въпреки това части от тези измислици продължават да се повтарят и днес.
Най-вредната измислица обаче е фалшификатът „Протоколите на сионските мъдреци“, създаден в началото на XX век. Той е доказано плагиатство на сатирична френска брошура от 1864 г., а лондонският вестник „Таймс“ разкрива това през 1921 г. Текстът е използван за разпространение на антисемитизъм и често е пренасян и върху масоните. Заслужава да се подчертае, че никое от тези твърдения за световен заговор не е подкрепено с доказателства.
Това не означава, че около масонството никога не е имало скандали. Аферата около италианската ложа „Пропаганда Дуе“, разкрита през 1981 г., показва как влиятелни хора могат да използват масонска обвивка за политически и финансови цели. Но самите масонски организации се разграничават от нея и я определят като нерегулярна. Единичният скандал е факт, а световният заговор – не.
Масонството в България
В българските земи следите на масонски контакти се търсят още в началото на XIX век, като най-често те са свързани с ложи извън тогавашните български територии, където живеят българи. Организираното присъствие у нас обаче е по-късно. Според историческите изследвания на Величко Георгиев и Ванче Стойчев през 1917 г. под покровителството на Великата ложа на Франция е основана Великата ложа на България, предшествана от ложа „Заря“.
През 20-те и 30-те години на XX век масонството у нас се развива и привлича част от интелигенцията и обществената върхушка. В същото време темата за ролята му в политическия живот, включително във връзка с Вътрешната македонска революционна организация, остава предмет на изследвания и спорове. Началото на 40-те години носи забрана на масонската дейност, а след 1944 г. комунистическият режим не допуска нейното възстановяване.
След демократичните промени от 1989 г. ложите постепенно се възстановяват. Днес в България съществуват няколко масонски организации, а в последните години излязоха и нови изследвания, като „Летопис на българското масонство и на Великата ложа (1807–2022)“, които събират историята на братството на едно място.
Масонството днес и различните традиции
Съвременното масонство далеч не е еднородно. Най-важната разлика е между т.нар. регулярна и либерална традиция. Англосаксонските Велики ложи изискват вяра във висша сила, забраняват обсъждането на политика и религия в ложата и приемат само мъже. През 1877 г. обаче Великият изток на Франция премахва изискването за вяра в Бог, а Обединената велика ложа на Англия прекъсва връзките с него. Оттогава континенталното, либералното масонство е по-склонно към дебат по обществени въпроси, а някои ложи приемат и жени.
Разнообразието е още по-голямо. В Съединените щати от 1784 г. насам съществува Масонството на Принс Хол, основано от афроамериканци, които са били отказвани от белите ложи. Смесеното масонство „Ле Дроа Юмен“ се появява във Франция през 1893 г. и приема и мъже, и жени. В англоговорящия свят днес ложите често се занимават най-вече с благотворителност, а дискусиите за „тайните“ са почти изчезнали от общественото внимание.
Масонството е много повече от съчетание на загадъчни знаци, церемонии и затворени врати.
То е историческо явление, което се развива в различни общества и политически условия, променя се през вековете и оставя следи в културата, обществените отношения и живота на отделни влиятелни личности. За да бъде разбрано, е необходимо да се погледне отвъд сензационните разкази и да се обърне внимание на реалните му традиции, идеи и противоречия.
Символите на масоните разкриват особен начин за предаване на нравствени послания. Строителните инструменти напомнят за личната отговорност, мярката и стремежа към усъвършенстване, а ритуалите създават усещане за приемственост между поколенията. В същото време липсата на пълна прозрачност неизбежно поражда въпроси за границите между личната свобода, доверието и обществената отговорност. Това са теми, които не губят значението си дори в свят, в който информацията е по-достъпна от всякога.
Историята показва и колко лесно едно затворено общество може да се превърне в мишена на подозрения. Когато достъпът до определени практики е ограничен, неизвестното често се запълва с предположения. Така отделни действителни събития се смесват с преувеличения, а измислени истории започват да се възприемат като установени факти. Ето защо е важно да се разграничават доказаните случаи на злоупотреба с влияние от недоказаните твърдения за всеобхватни тайни планове. Критичното отношение към източниците позволява да се види по-сложната и достоверна картина на масонството.
Може би най-любопитният въпрос е защо това братство продължава да буди интерес толкова дълго след появата си. Отговорът вероятно се крие в съчетанието между история, символика и човешкото желание да надникнем отвъд видимото. Масоните напомнят, че зад всяка традиция има контекст, зад всеки символ – възможни тълкувания, а зад всяка загадка – необходимост от внимателно търсене на истината. И колкото повече се отдалечаваме от легендите, толкова по-интересни стават действителните хора, идеи и събития, които стоят зад тях.
