Полет 19 тръгва от военноморската авиационна база във Форт Лодърдейл следобед на 5 декември 1945 г. като рутинна тренировка.
Времето е сравнително добро, самолетите са изправни, а екипажите са млади и обучени. Няколко часа по-късно петте торпедоносеца вече не отговарят на радиовръзка, а на земята започва една от най-големите издирвателни операции в историята на американската авиация.
Самолетите така и не се връщат. Останките им не са открити и до днес. Към тях се прибавя и шестият изчезнал самолет, който излита да ги търси. Случаят остава сред най-известните изчезнали военни самолети в историята и най-често се свързва с легендата за Бермудския триъгълник. Зад мистериозната слава обаче стои реална история, която може да се проследи по документите, и тя е по-интересна от измислиците.
Денят, в който пет самолета не се завръщат
В началото на декември 1945 г. светът все още се възстановява от Втората световна война, приключила само няколко месеца по-рано. Американският военноморски флот продължава усилената подготовка на пилоти и екипажи. Военноморската авиационна база във Форт Лодърдейл, щата Флорида, е един от центровете за обучение на пилоти на торпедоносци. Разположена на атлантическото крайбрежие, тя изпраща самолети на редовни тренировъчни полети над океана, към Бахамските острови и обратно.
На 5 декември групата, останала в историята под името Полет 19, получава обичайна тренировъчна задача. В нея участват пет самолета „Груман Ти Би Ем Авенджър“ – тежки едномоторни торпедоносци, използвани активно от американския флот по време на бойните действия в Тихия океан. На борда им се намират общо 14 души – пилоти и членове на екипажите. Четирима от пилотите са курсанти, които са в последния етап от обучението си. Ръководството на групата е поверено на опитния инструктор лейтенант Чарлз Тейлър.
Всичко в този следобед изглежда напълно обичайно. Радиообменът с контролната кула протича делово, а поставената задача не се различава съществено от упражненията, които екипажите вече са изпълнявали многократно. Няма видими признаци за предстояща опасност. Документите от началото на полета не подсказват, че петте самолета и техните екипажи никога няма да се завърнат в базата.
Каква е задачата на полет 19
Тренировъчният маршрут, известен във военните документи като упражнение по навигация, е кръгов. Според повечето източници самолетите трябва да се отправят на изток над океана и да достигнат района на плитчините Хенс енд Чикънс. Там екипажите правят тренировъчни бомбардировки по цел, а после продължават по следващите отсечки на маршрута: на север над Бахамите и накрая обратно на югозапад към Флорида. Точните разстояния се различават леко в различните публикации, затова е по-разумно да ги посочваме като приблизителни. Общата продължителност на задачата е около две часа и половина до три.
Самолетите излитат около 14:10 местно време. Часът също се дава с малки разлики в различните източници, но всички го поставят в ранния следобед.
Последната мисия на полет 19
Лейтенант Чарлз Тейлър е най-опитният член на групата. Според документите зад гърба му са около 2500 полетни часа, голяма част от тях на самолети от този тип. Бил е и боен пилот в Тихия океан. Останалите четирима пилоти имат много по-малко опит и летят като ученици. Това е важно, защото при групов полет над океан лидерът носи основната отговорност за навигацията. Останалите самолети следват неговите команди и поддържат строй.
До известно време всичко върви по план. Групата достига района на тренировъчната цел и изпълнява упражненията. Проблемите започват след това, вече на обратния път.
Първите съмнения в компасите
Според материалите от разследването Тейлър започва да се съмнява в посоката, в която лети. Той съобщава по радиото, че компасите му не работят правилно. Това е ключов момент, защото при преходите над водата на онова време пилотът разчита главно на компас, часовник и пресмятане на курса по скоростта и времето. Нямаше GPS, а ориентирите под самолета са само вода и от време на време малки острови.
Следва важно уточнение. Много популярни разкази представят неизправността на компасите като загадъчно явление. Всъщност в самолетите от този период компасът не е единствената навигационна система, но при загубена ориентация пилотът трудно може да провери дали показанията му са верни. Ако Тейлър е сгрешил една от отсечките, всяко следващо решение е можело да го отдалечава от базата, без той да го съзнава.
Загубата на ориентация
Според документираните данни Тейлър решава, че групата се намира над Флорида Кис, веригата от острови южно от континентален Флорида. Ако наистина е бил там, правилната посока към Форт Лодърдейл би била на североизток. Част от разследващите по-късно допускат, че всъщност самолетите са били над Бахамите, на североизток от базата. В такъв случай курсът, който Тейлър избира, ги води все по-навътре в Атлантика.
Това е сърцевината на техническото обяснение: пилот, убеден, че е на едно място, макар да е на друго, може да вземе решения, които изглеждат разумни и водят към погрешна посока. В това няма нищо свръхестествено. Подобни случаи са добре познати в историята на авиацията.
Радиосъобщенията, които пораждат въпроси
Най-ценният източник за последните часове на групата са радиокомуникациите, чути от други самолети и от наземните станции. Първото тревожно съобщение идва от Тейлър около 15:45. По свидетелства на други пилоти и по записите на базата той съобщава, че не може да определи местоположението си и че изглежда е загубил курса. Базата отговаря с въпроси за позицията му, но Тейлър не може да я посочи уверено.
Съветите от въздуха и от земята
Една от най-важните реплики в историята на полет 19 идва от друг самолет. Лейтенант Робърт Кокс, инструктор от същата база, чува разговорите на групата и се опитва да помогне. Според документираната част от записите Кокс съветва Тейлър да лети на север, за да излезе на брега, и му предлага да включи излъчване, което да помогне на наземните станции да го засекат. Тейлър обаче не успява да потвърди, че може да изпълни тези съвети. Той е убеден, че се намира над Кис, и не променя решението си изцяло.
На земята станциите опитват да определят позицията на групата с радиопеленгатори. Проблемът е в обхвата и качеството на сигнала. Предавателите на самолетите са сравнително слаби, а различните станции получават различни линии на пеленг. Затова пресечната им точка е твърде неопределена, за да насочи спасителите към конкретен район.
Какво и как се цитира
Тук трябва да бъдем внимателни. В интернет и в много популярни книги се срещат редица драматични реплики, приписвани на Тейлър или на курсантите. Някои са отпечатвани десетилетия наред като дословни записи. Те обаче не са потвърдени от официалните документи. Самите записи от 1945 г. не са запазени като аудио, а официалните материали съдържат само съобщенията, записани от радистите на базата или чути от други самолети. Затова е по-коректно да пресъздадем смисъла на документираните съобщения, отколкото да представяме като цитати реплики, чийто източник не е сигурен.
Известно е, че последният контакт с групата е около 19:00 часа, а според някои източници около 19:04. По това време настъпва нощ, а времето над океана е влошено. Според доклади на други екипи вятърът се усилва, а вълните стават високи. За самолет, който изчерпва горивото, в тъмнина и при бурно море, аварийното кацане на водата е изключително трудно.
Издирването и второто изчезване
След като радиовръзката с петте самолета е прекъсната, военноморската база организира мащабна издирвателна операция. През следващите часове във въздуха са изпратени допълнителни самолети, а към предполагаемия район на изчезването се насочват и кораби.
Сред машините, включени в спасителната мисия, е хидропланът „Маринър“ – голям двумоторен самолет, известен като летяща лодка. Той е предназначен за продължителни полети над вода и спасителни операции, тъй като конструкцията му позволява да се приводнява и да извършва търсене на оцелели директно от морската повърхност.
Самолетът, който не се връща
Един хидроплан „Маринър“ излита от военновъздушната база „Банана Ривър“ около 19:27 ч. на 5 декември 1945 г. с екипаж от 13 души. Малко след излитането радиовръзката с него прекъсва. Не е изпратен сигнал за бедствие и самолетът никога не се завръща. Скоро след това екипажът на намиращия се наблизо кораб „Гейнс Милс“ съобщава, че е забелязал пламъци във въздуха, последвани от силна експлозия.
По-късно моряците забелязват мазни петна по повърхността на водата. Според някои свидетелства капитанът на кораба предприема опит да открие евентуални оцелели, но неблагоприятните метеорологични условия затрудняват издирването и не са намерени хора или останки от самолета.
Важно е двете изчезвания да бъдат разграничавани. Хидропланът „Маринър“ е изпратен да участва в спасителната операция и изчезва по време на нея. Петте самолета от Полет 19 и „Маринър“ не изчезват едновременно, нито има доказателства, че са станали жертва на една и съща причина. За загубата на хидроплана съществува правдоподобно техническо обяснение, свързано с опасността от пожар или експлозия на борда, но то също не е потвърдено окончателно.
Защо „Маринър“ е смятан за рисков
Самолетите от този тип са имали известен технически недостатък – в някои части на корпуса е можело да се натрупат бензинови пари, които създавали опасност от пожар или експлозия. Затова екипажите били инструктирани да проветряват съответните отделения, преди да включват електрическото оборудване. Именно тази особеност кара много специалисти да предполагат, че изчезването на „Маринър“ може да е било причинено от техническа авария. Възможно е да е избухнал пожар или експлозия на борда, но тази версия не е доказана, тъй като останките на самолета никога не са открити.
Мащабът на издирването
В следващите дни издирването се разраства. Според американските военноморски източници в него участват стотици самолети, десетки кораби и подразделения на бреговата охрана. Претърсени са огромни морски площи в Атлантика и в Мексиканския залив, както и сушата във Флорида и на близките острови. Операцията продължава няколко дни. Не са открити нито самолети, нито спасителни салове, нито разпознаваеми отломки, които да могат да се свържат категорично с полет 19.
Какво откриват разследващите?
След края на издирването флотът започва официално разследване. Борд, натоварен със събирането на доказателства, разпитва свидетели, преглежда радиозаписите, метеорологичните данни и информацията за самолетите и екипажите. Целта е да се установи какво се е случило, да се определят причините и да се изведат изводи за бъдещата безопасност.
Основният извод на борда
Според материалите от разследването най-вероятната причина е загуба на ориентация, започнала с навигационно объркване на лидера на групата. Тейлър е бил убеден в погрешното си местоположение и не е променил решително курса си, въпреки съветите. Подобен извод е логичен, защото съответства на документираните съобщения. Той обаче има и слабост: не обяснява точно къде са паднали самолетите.
Спорът около формулировката
В записите на флота е настъпила промяна, която често се пропуска в популярните разкази. Първоначалният доклад е възлагал голяма вина на Тейлър, като е посочвал, че той е объркал позицията си. Семейството на лейтенанта оспорва това и настоява за преразглеждане. След нова проверка записът в архива е изменен и причината за загубата е записана като неизвестна. Това не означава, че разследващите са признали съществуването на тайнствено явление. Означава само, че без останки и без сигурни доказателства не може да се докаже категорично каква е била последователността на събитията.
Защо няма останки
За липсата на открити останки има няколко разумни обяснения. Атлантическият океан в този район е голям и дълбок, а течението Гълфстрийм е силно. Самолет, който пада във вълнуващо се море, може да потъне за минути. Ако екипажите са кацнали на вода в тъмното, шансът да се види нещо от въздуха на следващия ден е малък. Освен това през 1945 г. методите за подводно търсене са ограничени.
През десетилетията са откривани различни останки от самолети край Флорида, включително торпедоносци от същия тип. През 1991 г. например екип, търсещ потънали обекти, съобщава за открити пет Avenger. Проверките на серийните номера обаче показват, че това не са самолетите от полет 19. Подобни находки демонстрират колко много самолети са се намирали в този район по време и след войната, и как лесно може да се стигне до грешни заключения.
Бермудският триъгълник и раждането на легендата
Историята на полет 19 не се превръща веднага в мистерия. През 1945 г. случаят е сериозна военна загуба и предмет на разследване, но широката публика почти не го свързва с паранормални обяснения. Превръщането му в легенда започва години по-късно.
От загадъчни изчезвания до литературен жанр
През 1950-те години в американски публикации се появяват текстове, които групират различни морски и въздушни произшествия в един район. Според повечето историци първият по-широко разпространен материал на тази тема е статия от 1952 г. в списание „Fate“, а по-късно изданията на Винсънт Гадис (1964) и Чарлз Берлиц (1974) довършват мита. Именно в тези книги полет 19 е представен като най-силният пример за „неразбираемо“ изчезване. Някои детайли са преувеличени, а други са пропуснати.
Типичните неточности включват твърдения, че времето е било перфектно, че опитният пилот не е могъл да се загуби, че компасите са се повредили необяснимо и че по радиото са чути странни фрази. Когато се сравнят с документите, всяка от тези претенции се оказва неподкрепена или изкривена. Времето се е влошило с напредването на следобеда, а групата е била воглаве на лидер, който е вярвал, че познава района, но се е заблудил.
Критиката на легендата
През 1975 г. изследователят Лорънс Куше публикува книга, в която разглежда стотици случаи, свързвани с Бермудския триъгълник. Той установява, че много от тях са представени неточно, някои са се случили извън очертания район, а други имат напълно логични обяснения, свързани с лоши метеорологични условия или човешки грешки. Застрахователни организации, сред които и „Лойдс ъф Лондон“, не отчитат необичайно висок брой произшествия в този район в сравнение с други натоварени морски маршрути. Американската брегова охрана също не го определя като район с особено висока опасност.
Така нареченият „Бермудски триъгълник“ е по-скоро популярно название, отколкото официално призната географска или научна област. Няма научни доказателства за съществуването на необичаен природен феномен, който да причинява изчезването на кораби и самолети. Районът е сред оживените морски и въздушни маршрути, където корабоплаването и полетите са изложени на променливи метеорологични условия, силни течения и други естествени рискове. Тези фактори предлагат далеч по-правдоподобно обяснение за повечето инциденти, отколкото мистериозните теории.
произшествия, отколкото легендите.
Възможните обяснения
Историците и авиационните специалисти предлагат няколко основни версии за съдбата на полет 19. Всяка от тях е подкрепена от различна част от фактите и всяка оставя въпроси без отговор.
Навигационна грешка
Това е версията, която най-добре съвпада с документите. Тейлър вярва, че се намира над Кис, и избира курс на базата на това убеждение. Ако действителната му позиция е била друга, самолетите са летели на североизток над Атлантика, вместо към брега. Подкрепа за версията са радиообменът и свидетелствата на Кокс. Неизвестното е къде точно е настъпила първата грешка и защо Тейлър не е последвал съветите.
Объркване за местоположението
Тясно свързана е идеята, че Тейлър е объркал острови, които е виждал под себе си. По-късно някои анализатори допускат, че той е видял Бахамите и е сметнал, че това са Кис. Подобна грешка е възможна при ограничена видимост и при липса на надеждни ориентири. Това обаче остава предположение, защото никой не знае какво точно е виждал пилотът.
Изчерпване на горивото
Каквото и да е станало, ограниченият запас гориво е решаващ фактор. Според приблизителните оценки Avenger са имали гориво за няколко часа полет. След като групата е летяла повече от три часа над планираното, съществува реален риск те да са останали без гориво някъде над океана. Подкрепа за версията е самото времетраене на последните съобщения. Неизвестно остава къде точно е станало това и дали самолетите са кацнали на водата организирано, или един по един.
Неблагоприятни условия
Според метеорологичните данни времето във въздуха се влошава през вечерта. Някои източници говорят за облаци, дъжд и силен вятър, а други за вълнение по повърхността. Според някои изследвания в подобни условия и в тъмнина шансът за оцеляване след аварийно кацане е малък. Тази версия обяснява защо няма спасени, но не обяснява началото на навигационната грешка.
Спасителната операция
Изчезването на хидроплана „Маринър“ допълнително усложнява историята. Най-вероятното обяснение е, че на борда е избухнал пожар или експлозия, причинена от натрупани бензинови пари. Това предположение обаче не е потвърдено окончателно. Съществуват и догадки, че хидропланът може да е изчезнал в същия район, в който са паднали самолетите от Полет 19. Дори това да е така, подобно съвпадение не е доказателство за обща мистериозна причина за двете изчезвания.
Версиите, които не са доказателство
Идеите за извънземни, времеви портали или паранормални сили нямат основа в документите. Те се появяват десетилетия по-късно и се основават на непроверени разкази. Липсата на останки не е доказателство за свръхестествена намеса, а обикновено следствие от дълбочината и обхвата на океана.
Защо случаят продължава да вълнува хората?
Историята на полет 19 съдържа почти всички елементи на добра мистерия. Тя включва пет самолета, четиринадесет души, загубена радиовръзка и ожесточено издирване. Към това се добавя вторият изчезнал самолет, който излита да помогне. Още повече, че няма открити останки, а официалното заключение остава без категоричен отговор.
Психологически това е силен разказ. Хората по-лесно запомнят неразкрити загадки, отколкото обяснени аварии. Когато липсва последна точка, въображението я попълва. Затова случаят се преразказва в книги, документални филми и игрални продукции, а понякога и в измислени подробности, които никога не са се случвали.
Има и друго. Полет 19 е свързан с реални човешки съдби. Зад всяко име стои млад мъж, чието семейство е чакало вест, която никога не идва. Именно това придава на историята тежестта ѝ, а не само любопитството към тайнственото.
Какво знаем със сигурност днес?
Със сигурност знаем, че на 5 декември 1945 г. пет самолета „Авенджър“ излитат от Форт Лодърдейл на тренировъчна мисия под командването на лейтенант Чарлз Тейлър. По време на полета той губи ориентация и не успява да определи точното местоположение на групата. Радиовръзката със самолетите постепенно се влошава и прекъсва вечерта. Започва мащабна издирвателна операция, по време на която изчезва и хидропланът „Маринър“, изпратен да търси екипажите. Моряци от намиращ се наблизо кораб съобщават, че са видели експлозия във въздуха. Въпреки продължителното издирване не са открити останки, които да бъдат категорично свързани с петте изчезнали самолета.
Вероятно е, че причина за загубата е навигационна грешка, последвана от изчерпване на горивото и аварийно кацане в тъмното над бурно море. Не е доказано точното място, последователността на събитията и съдбата на всеки отделен самолет. Остават неизвестни и причината за първоначалното объркване, и точният район на падане.
Не бива да се твърди, че случаят е напълно необясним. Съществуват правдоподобни авиационни и исторически обяснения, които съвпадат с документите, макар да не могат да бъдат потвърдени окончателно.
Полет 19 остава една от най-известните авиационни мистерии на XX век, но историята му е по-земна и по-човешка, отколкото сочат легендите.
Петте самолета излитат на рутинна мисия и никога не се връщат. Най-вероятната причина е загуба на ориентация, последвана от липса на гориво и опит за кацане в мрака над океана. Липсата на останки и частичните радиозаписи оставят въпроси, но не оправдават обяснения със свръхестествени сили.
Границата между фактите и легендата минава там, където свършват документите. Всичко, което е потвърдено от архивите, разкрива трагедия, причинена от грешка, времето и ограничените технически възможности на епохата. Всичко, което е добавено по-късно, като извънземни, портали и необяснима магия, е част от Бермудския триъгълник като литературен мит. Помненето на полет 19 като реален исторически случай е най-добрият начин да почетем младите мъже, които не се върнаха.
Статията е с образователна и информационна цел.
