Хиляди птици падат от небето: как учените обясняват масовите случаи?

Представете си тиха зимна нощ в малък град. Празничните светлини още мигат по къщите, във въздуха се носи мирис на барут от изстреляните няколко часа по-рано ракети. На сутринта хората излизат и виждат, че покривите, тротоарите и тревните площи са осеяни с малки тъмни телца. Птици. Не десетки, а хиляди.

Подобни разкази звучат като сцена от апокалиптичен филм и всеки път предизвикват вълна от въпроси и догадки. Какво може да накара цяло ято да се стовари на земята? Отрова? Болест? Някакъв невидим сигнал? Отговорът, който дава науката, е по-малко зрелищен от слуховете, но по-интересен: няма една-единствена причина. Различните случаи имат различни обяснения. При някои те са добре доказани, при други са само вероятни, а при трети остават неизвестни.

Падат ли птиците наистина от небето?

Преди да навлезем в конкретните събития, трябва да направим едно разграничение, което често се пропуска. Едно е птици действително да падат от въздуха пред очите на хората. Съвсем друго е мъртви птици да бъдат намерени на едно място, например по плаж, край езеро или по бреговата ивица след буря. И в двата случая се говори за „масова смъртност“, но механизмите и разследванията са различни.

Първата категория е рядка и наистина впечатляваща. Втората е много по-честа и често остава незабелязана, докато броят на труповете не стане твърде голям, за да бъде пренебрегнат. Затова при всеки разказ си струва да попитаме: някой видял ли е как птиците падат, или те са открити мъртви по-късно?

Биби, Арканзас: най-известният случай

Най-често цитираният пример е от нощта срещу 1 януари 2011 г. в градчето Биби в щата Арканзас, САЩ. Според съобщенията на местните власти и на Комисията по дивеча и рибата на Арканзас над жилищни райони паднали между 4 000 и 5 000 птици, предимно червенокрили чернушки (Agelaius phoeniceus), примесени с по-малък брой други видове.

Птиците били изследвани от ветеринарни лаборатории в щата, а проби били изпратени и в Националния център за здраве на дивата природа на Геоложката служба на САЩ (USGS) в Медисън, Уисконсин. Резултатите не сочели отрова или инфекция. Установени били травми: кръвоизливи и контузии, съвместими със силен удар. Най-вероятното обяснение, което специалистите посочили, е следното. Огромно ято чернушки нощувало на ниска височина близо до къщи. Те не са нощно активни птици и виждат зле в тъмното. Предполага се, че са били стреснати от силен шум, най-вероятно от новогодишните фойерверки, вдигнали са се наведнъж и в паниката са се блъскали в къщи, дървета, жици и една в друга.

Важна уговорка: фойерверките са правдоподобен спусък, но не са доказани като единствен. Учените говорят за най-вероятното обяснение, а не за категорично установена верига от събития.

Не само Арканзас: други случаи от същия период

Само дни по-късно в щата Луизиана около 500 птици, предимно червенокрили чернушки и скорци, били намерени мъртви край магистрала и по околните терени. Специалистите, които ги изследвали, отново описали травми, съвместими със сблъсъци, а не отравяне или заболяване. Поредицата от новини в началото на 2011 г. създала усещането за зараждаща се мистерия, но разследванията показали различни обстоятелства при отделните събития. Всъщност именно тогава се видяло как общата история, разказана от медиите, може да замести по-сложната реалност.

Интересно е, че по същото време в Арканзас, на около 160 километра от Биби, били открити голям брой мъртви риби от един и същ вид, сладководни барабанчици. Специалистите свързали това с болест, засягаща конкретния вид риба. Двете събития нямали връзка помежду си, макар в социалните мрежи да били представяни като части от един и същ „знак“.

Светлини, стъкло и нощна миграция

Много от най-големите документирани случаи на масова смърт на птици не са загадъчни изобщо. Те са последица от среща между естествената миграция и градската среда.

Голяма част от дребните птици мигрират нощем. Ориентират се по звездите, по магнитното поле на Земята и по зрителни ориентири. Ярката изкуствена светлина може да ги привлече и да ги обърка. Когато небето е покрито с облаци или се стеле мъгла, птиците прелитат по-ниско, а светлините на града изглеждат като единствен ориентир. Така те кръжат около осветени сгради, изтощават се и накрая се удрят в стъклени фасади. Стъклото е особено опасно, защото птицата не го възприема като препятствие: тя вижда отражение на небе и дървета или светлина зад него.

Показателен е случаят от нощта на 4 срещу 5 октомври 2023 г. в Чикаго. В изложбения комплекс „Маккормик Плейс“, разположен на брега на езерото Мичиган, според наблюдатели от организацията „Чикагски наблюдатели на сблъсъци на птици“ и от музея „Фийлд“ над хиляда мигриращи птици се ударили в стъклените стени на сградата. Станало през нощ с неблагоприятни метеорологични условия по време на пикова миграция. След събитието част от осветлението била приглушена. Това е типичен пример за случай, при който причината е ясна, защото има свидетели, наблюдатели и конкретна сграда, която може да бъде огледана.

Поведението на ятата усилва ефекта. Птиците в ято реагират на движението на съседите си. Когато няколко от тях променят посоката рязко, останалите ги следват за части от секундата, без да имат време да преценят опасността. В плътно ято това може да доведе до сблъсъци както с препятствия, така и помежду им.

Когато времето убива

Метеорологичните условия са друг доказан фактор за масова смъртност и често са по-мащабни от градските инциденти.

Силните бури могат да изтощят птиците по време на полет над открито море или суша. Внезапно застудяване след топъл период може да унищожи запасите от насекоми, от които се хранят дребните птици, и те умират от глад и изтощение. Екстремната жега е опасна най-вече за птиците, които гнездят на открито или в малки гнезда, и за видовете, които не могат бързо да потърсят сянка и вода. В научната литература са описани и случаи на градушки, убили значителен брой птици, особено водоплаващи, застигнати на открито.

Един от най-мащабните съвременни примери е през септември 2020 г. в югозападната част на САЩ, в щати като Ню Мексико, Аризона и Колорадо. Там били открити огромен брой мъртви прелетни птици, предимно насекомоядни видове като ластовици, мухоловки и певчи птици. Изследователи, включително такива от Държавния университет на Ню Мексико, установили, че повечето птици били силно изтощени и измършавели. Според публикуваните оценки загиналите са около един милион. Като най-вероятни причини за мащабното събитие се посочват комбинация от обширни горски пожари в района, които вероятно са променили маршрутите и условията на миграция, и внезапно студено време в началото на септември, което е намалило храната и е увеличило енергийните нужди на птиците. Тук е много важно да се отбележи, че това е най-добре обоснованото обяснение, а не единствено доказана причина.

Друг пример идва от морето. През 2015 и 2016 г. по бреговете на Аляска били изхвърлени около 62 000 мъртви морски птици от вида обикновена кайра. Научно изследване, публикувано по-късно, свързало събитието с продължителна морска топлинна вълна в северната част на Тихия океан, която намалила наличната храна. Птиците умрели от глад, а общата смъртност била вероятно още по-голяма от броя на изхвърлените на брега трупове.

Отровата: често подозирана, рядко доказана

При всяка масова смърт на птици един от първите въпроси е: не са ли отровени? Понякога отговорът е „да“, но наличието на мъртви птици само по себе си не доказва това. Нужни са лабораторни изследвания, а те отнемат време и не винаги дават отговор.

Един от най-добре документираните примери за масово отравяне е от Аржентина през 1995–1996 г. Хиляди ястреби от вида Buteo swainsoni били намерени мъртви в пампасите, докато зимували там. Разследването установило причината: пестицид от групата на органофосфатите, прилаган по обработваемите земи. Птиците се хранели с насекоми, пръскани с него. Според публикуваните данни загиналите са около 20 000, а след това използването на веществото било ограничено. В случая има ясна причинно-следствена верига, подкрепена от лабораторни резултати.

Отравяне може да настъпи и от замърсена вода, от оловни сачми, погълнати заедно с храна, от токсини, отделяни от водорасли и бактерии, или от умишлено оставени отровни примамки, които в Европа застрашават особено лешоядите и други хищни птици. Но дори когато симптомите изглеждат подобни, само токсикологичният анализ може да потвърди кое вещество и в какво количество е причинило смъртта.

Болестите: тихата причина за най-големите загуби

Ако се измерва по брой загинали птици, заболяванията вероятно са водещата причина за масова смъртност, но рядко създават впечатляващата картина на птици, падащи от небето. Болните птици обикновено отслабват, спират да се хранят и умират на земята или във водата. Затова такива случаи се откриват по-често край езера, по плажове и в колонии.

Птичият грип е най-познатият пример. Подтипът H5N1 причини в последните години значителна смъртност сред диви птици в Европа, Азия, Африка и Америка. През зимата на 2021–2022 г. във Великобритания и по-специално в района на залива Солуей Фърт в Шотландия, според данни на природозащитните власти и организации, загинали над 13 000 белоброви гъски. Това е около една трета от популацията на вида, зимуваща в района. Причината е установена чрез ветеринарни и лабораторни изследвания, което я прави напълно различна от случаите, останали с неизвестна причина.

Към заболяванията, които също могат да убият много птици, спада ботулизмът у водоплаващите, предизвикван от токсин на бактерия, развиваща се в топла застояла вода. Ето защо внезапната смърт на много птици може да е следствие от инфекция, но само специализираната диагностика доказва това, а не външният вид на труповете.

Страх, хищници и паника

Понякога птиците не умират заради невидима отрова или болест, а защото се страхуват. Нападението на хищник, например на ястреб или сокол, може да накара цялото ято да се вдигне едновременно и да промени посоката си за части от секундата. В такива моменти птици се удрят в прозорци, жици, дървета и една в друга. Нощното ято, събудено внезапно от шум, светлина или хищник, е особено уязвимо, защото птиците не виждат добре и не могат да се ориентират бързо.

Това обаче не бива да се представя като универсално обяснение. Паниката на ятото е един от възможните механизми и при някои случаи, като този в Биби, е най-правдоподобната хипотеза. При други събития тя няма никакво отношение към случилото се.

Фойерверките като фактор

Връзката между новогодишните фойерверки и нощното поведение на птиците не е само догадка. Нидерландско проучване, използвало метеорологични радари, показало, че по време на новогодишната нощ огромен брой птици напускат мястото си за нощуване и прелитат на значителна височина, понякога часове наред, а ефектът се наблюдава на разстояние от няколко километра от мястото на стрелбата. Това означава, че пиротехниката може да изплаши птиците и да ги принуди да летят нощем, когато обикновено почиват. Колко от тях загиват, зависи от конкретните условия, но самото смущение е документирано.

Какво се знае и какво не може да се заключи: градски пример

Случаят в Биби е удобен за илюстрация как работи научното заключение. Ето какво е установено: птиците са загинали от травми, а не от отрова или болест, лабораториите не открили токсични вещества или патогени, които да обяснят масовата смърт, а ятото било голямо, нощувало на ниска височина близо до жилища. Ето какво не може да бъде заключено със сигурност: какво точно е стреснало птиците. Фойерверките са най-вероятният кандидат, но не съществува запис или наблюдение, което да го потвърди. Възможно е ролята да са изиграли и други шумове, светлини, хищник или комбинация от фактори.

Това разграничение между „установено“ и „най-вероятно“ е същността на добрата научна работа, но често се губи в новинарските заглавия.

Как учените разследват такива събития

Разследването на масова смъртност започва с документиране на сцената: къде са намерени птиците, колко са, кои видове са, на каква дистанция са разпръснати. Фотографии и точни координати са важни, защото помагат да се реконструира какво се е случило, преди да бъдат отстранени труповете.

След това свежите трупове се събират, като се използват ръкавици и защитно облекло, и се изпращат възможно най-бързо в лаборатория, защото разлагането бързо унищожава доказателствата. Ветеринарните патолози извършват аутопсия и търсят следи от травми, кръвоизливи, увреждания на органи и признаци на глад. Токсиколозите изследват тъкани и съдържание на стомаха за пестициди, тежки метали и други вещества. Вирусолози и микробиолози търсят причинители на заболявания, включително грипни вируси. Паралелно експертите проучват метеорологичните данни за бури, студ или жега, а когато е нужно, проверяват и възможни източници на замърсяване в района.

Едва след като резултатите от тези анализи бъдат съпоставени, може да се стигне до обосновано заключение. И дори тогава заключението често е формулирано с думи като „най-вероятно“ или „съвместимо с“.

Защо причината понякога остава неизвестна

Не всеки случай завършва с ясен отговор. Трупове могат да бъдат открити твърде късно, когато са се разложили или са били изядени от лешояди и други животни. Събирането им от общински служби, преди да бъдат изследвани, може да унищожи улики. Токсините могат да се разградят бързо в организма и да не оставят следи. А когато действат няколко фактора едновременно, например студ, недостиг на храна и инфекция, е трудно да се определи кой е решаващият.

Затова в науката е важно разграничението между вероятно обяснение и доказана причина. Първото се основава на съвпадение на данните и логика. Второто изисква конкретно доказателство, което да отхвърля алтернативите. Когато не е налице второто, честният отговор е: „Не знаем със сигурност.“

Митове, слухове и конспирации

Необичайните гледки винаги пораждат слухове. След случая в Биби в интернет се разпространиха теории за тайни военни експерименти, за свръхестествени знамения, за излъчване от секретни съоръжения и за предвестници на края на света. Хората искат обяснение, а когато официалното идва бавно или е непълно, празнотата се запълва от по-драматични истории.

Желанието да получим отговор е напълно човешко и не заслужава присмех. Но недоказаните твърдения не са равностойни на научните обяснения. Научното обяснение е подкрепено от лабораторни находки, проверими данни и методи, които други специалисти могат да повторят. Слуховете обикновено разчитат на съвпадение във времето. Две събития, случили се по едно и също време, не са непременно свързани, а корелацията не е доказателство за причинно-следствена връзка. Мъртвите риби в Арканзас и мъртвите птици в Биби са пример за това.

Какво да направите, ако откриете мъртви птици

Ако попаднете на няколко мъртви птици, особено ако са много или са от един и същ вид, действайте внимателно.

Не докосвайте птиците с голи ръце. Ако се налага да ги местите, използвайте ръкавици или найлонова торбичка, обърната наопаки, и след това измийте добре ръцете си. Дръжте децата и домашните любимци на разстояние, защото кучетата и котките могат да се заразят или да се отровят. Не носете птиците у дома и не се опитвайте сами да ги отглеждате, освен ако не става дума за единична ранена птица и не сте посъветвани от специалист.

Съобщете на компетентните институции. В България това са най-вече териториалните звена на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която отговаря за ветеринарния контрол, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и природозащитни организации като Българското дружество за защита на птиците. Посочете точното място, приблизителния брой и вида на птиците, ако го познавате. Тази информация може да се окаже ключова за разследването.

Загадките, които ни учат

Масовата смърт на птици е тревожна гледка, но е и източник на ценна информация. Всеки такъв случай показва как природата реагира на условия, които ние често не забелязваме: светлинно замърсяване, климатични промени, пестициди, нови болести. Птиците са чувствителни индикатори на състоянието на околната среда и когато много от тях загиват едновременно, това е сигнал, който си заслужава да бъде разчетен.

Голяма част от случаите, които на пръв поглед изглеждат необясними, всъщност имат разгадаеми причини. Някои са следствие от сблъсък между миграцията и градската инфраструктура, други са свързани с екстремно време, трети с болест или отрова. И все пак има и такива, за които отговорът така и не е намерен. Това не е слабост на науката. Тя е най-надеждна именно когато признава границите на знанието си и търси отговорите търпеливо, проба по проба и случай по случай.