Случаят Юба Каунти започва като обикновена петъчна вечер в калифорнийската провинция.
Петима приятели се качват в колата на единия от тях, за да гледат студентски баскетболен мач в Чико, и до късно през нощта трябва да са си у дома. Вместо това колата им е открита няколко дни по-късно високо в планините на Сиера Невада, на десетки километри от всеки път, който би имал смисъл за пътуване от Чико към Юба Сити. Следите на хората липсват.
Когато през юни 1978 г. снегът се стопява, откритията не слагат край на въпросите, а ги умножават. Четирима от мъжете са намерени мъртви, на различно разстояние от автомобила. Петият, Гари Матюс, не е открит и до днес. Някои от тях са били облечени за по-топло време, а при един от случаите липсват обувки. Следите водят към изоставена горска каравана, която е могла да им даде подслон и, според повечето разкази, поне малко храна.
Тази история не се нуждае от украса. Тя е за петима мъже, за семействата им и за мястото, където добронамерените решения, студът, мракът и страхът се преплитат до неразличимост. По-долу ще отделим внимателно документираното от предполагаемото и ще кажем ясно къде знанието свършва.
Петимата приятели от Юба Сити
Мъжете са от района на Юба Сити и Марисвил в северната част на Калифорния. Джак Мадруга е на 30 години и е собственикът и шофьорът на тюркоазено-бял „Мъркюри Монтего“ от 1969 г. Бил Стърлинг е на 29, Тед Уейхър е най-възрастният, на 32, а Гари Матюс е на 25. Най-младият, Джак Хюет, когото всички наричат Джеки, е на 24.
Според американски публикации от онова време всеки от тях живее при родителите си, които често говорят за петимата с общото „момчетата“. Повечето източници описват леки интелектуални затруднения при четирима от тях. За Матюс се съобщава, че е имал психично заболяване, което част от публикациите определят като шизофрения. Тези подробности имат значение само дотолкова, доколкото обясняват ежедневието им. Мъжете са самостоятелни в рамките на познатата им среда, някои работят, а Мадруга има шофьорска книжка и често вози приятелите си на кратки пътувания.
Те са запалени привърженици на баскетболния отбор на Калифорнийския университет в Дейвис, затова мачът в Чико не е нещо необичайно. Ако човек се опита да потърси в живота им знак, че нещо предстои, няма да го намери. Именно обикновеността на началото прави края толкова труден за приемане. Тези хора не са търсили приключение и не са имали тайни планове. Искали са да гледат мач и да се приберат.
Вечерта на 24 февруари 1978 г.
В петък, 24 февруари 1978 г., групата тръгва от Юба Сити към Чико, на около осемдесет километра на север. Среща се отборът на Калифорнийския университет в Дейвис с този на Калифорнийския държавен университет в Чико. Нощта е студена, а според някои разкази мъжете са облечени по-леко, отколкото изисква сезонът. Това е първият от многото детайли, които по-късно ще изглеждат по-тежки, отколкото са изглеждали тогава.
Тук трябва да сме честни. Хронологията след мача е бедна на потвърдени сведения. Не е ясно с точност в колко часа мъжете напускат залата, дали правят пауза някъде и по кой път тръгват. Разказите, които се срещат в интернет, понякога добавят уж точни часове и сцени, но не всички от тях могат да бъдат проследени до достоверен източник. Затова ще се придържаме към онова, което е надеждно: те отиват на мача и не се прибират.
Семействата разбират, че нещо не е наред, когато настъпва сутринта и мъжете още не са се върнали. Те подават сигнал в полицията. Така започва издирване, чийто резултат хората ще чакат месеци.
Колата в планината
Около четири дни по-късно, на 28 февруари, горски служител открива изоставения „Монтего“ в планинския район на националната гора Плумас, в окрайнините на Сиера Невада и в района на пътя между Оровил и Куинси. Колата е на повече от седемдесет мили, или над сто и десет километра, от Чико. Това е на пръв поглед най-странният факт в цялата история. Мястото е отдалечено и не е по пътя към дома на мъжете, а зимата го е превърнала в трудно достъпно.
Според публикуваните разкази автомобилът е в изправно състояние и има гориво. Това е важно, защото първото логично обяснение, че колата просто се е повредила, не се потвърждава. Не се споменава и следа от борба. Ключовете, според част от източниците, по-късно са открити у Мадруга, което говори, че той е бил този, който е изоставил колата.
Има и един странен щрих от същата нощ. Според публикувани разкази мъж от Сакраменто получава лек сърдечен пристъп, докато лежи в колата си на същия планински път, и в ранните часове на 25 февруари успява да стигне до туристически лодж и да получи помощ. Вероятно именно той е бил последният човек, видял автомобила на пътя. Това показва само, че пътят не е бил напълно пуст онази нощ. То не бива да се претълкува като нещо повече.
Защо мъжете са се озовали там
Отговорът на този въпрос не е документиран и затова е най-честната част от историята. Не съществува свидетелство, което да казва защо Мадруга завива по този път. Остават хипотези, които са по-скоро логични, отколкото доказани.
Първата и най-простата е грешен завой. Нощем и при лошо време отклонение от познат маршрут се случва дори на опитни шофьори. Мадруга не е бил непознат с шофирането, но не знаем колко добре е познавал този район. Втората хипотеза е, че е искал да спести време или да избегне нещо по пътя, например катастрофа, задръстване или заледяване. Третата е свързана със снега и тъмнината. След като веднъж се е озовал на отдалечен път, е могъл да продължи нагоре с надеждата, че ще стигне до някое селище, вместо да се върне по трудния участък.
Тук трябва да се подчертае, че тези обяснения са логични, но не са потвърдени. Никой не може да каже коя от тях е вярна и дали не е комбинация от няколко.Има и нещо, което често се пропуска в дискусията: колко рядко е нужно да има един-единствен голям мотив. Грешките при навигация, умората и чувството, че „още малко и ще стигнем“, са сред най-обичайните причини хората да се озоват на неподходящо място. Не всяка странност е улика.
Така случаят Юба Каунти остава загадка още от самото начало – необяснимото отклонение на автомобила, изоставянето му в планината и решенията, които петимата мъже са взели в онази студена февруарска нощ.
Издирването и откритията
Издирването започва веднага след откриването на колата. В него участват служители на властите, доброволци и роднини, а при оглед на района се използват и самолети. Терените са планински, а снегът и студът затрудняват работата. След седмици без резултат активното търсене е прекратено. Семействата не се отказват.
Минават месеци. На 4 юни 1978 г., когато снегът вече се е стопил, група мотористи стига до горска каравана на около деветнадесет мили, или близо тридесет километра, от мястото на колата. В нея те откриват тялото на Тед Уейхър. Тогава започва и второто издирване. През следващите дни са намерени останките на Джак Мадруга и на Бил Стърлинг. Според различни публикации те лежат на няколко километра една от друга и от караваната, по посока на пътя, откъдето са дошли. Част от разказите говорят за около осем километра, но разстоянията се разминават между източниците.
Джеки Хюет е намерен малко по-късно, на около две мили от караваната. По разкази, които се повтарят в много публикации, бащата на Хюет настоява да участва в търсенето и именно той открива останките на сина си. Не е нужно да прибавяме емоционални описания. Достатъчно е да си представим какво значи за един баща да изпълни тази задача.
Причините за смъртта на Мадруга, Стърлинг и Хюет, според повечето публикации, са преохлаждане и излагане на студ. За Уейхър се смята, че е останал жив в караваната най-дълго, но точната продължителност е спорна. Някои разкази говорят за седмици, а други за много по-дълъг период, без да са сигурни. Установената причина обикновено се определя като комбинация от студ и изтощение, но не може да се претендира за пълна точност. Гари Матюс не е открит. В караваната са намерени неговите обувки, докато на Уейхър липсват такива.
Най-вероятното обяснение, което се предлага, е, че Матюс е взел обувките на Уейхър, но това остава предположение.Така случаят Юба Каунти остава една от най-странните трагедии в американската история, в която откритите следи дават част от отговорите, но съдбата на петия мъж продължава да бъде неизвестна.
Караваната и храната
Караваната е служебно съоръжение на горската служба, оставено на отдалечено място и предназначено за подслон. Тя е била в района на лагер, на около деветнадесет мили от колата. За мъжете, които са тръгнали пеш в студа, тя е била логична цел. Фактът, че Уейхър е открит в нея, показва, че поне един от петимата е стигнал дотам и е останал.
Най-често повтаряната подробност е, че в караваната е имало храна. Така се стига до популярното твърдение, че мъжете са могли да оцелеят, ако са се възползвали по-добре от запасите. Тук трябва да бъдем внимателни. Разказите се различават по въпроса какво точно е било налично, какво е било използвано и в какво състояние е било. Някои описват складове, които според тях не са били използвани, други говорят за частично използвани запаси. Не бива да приемаме нито едното, нито другото категорично, докато няма надеждна документация.
Освен това разликата между „имало е храна“ и „е могло да се стигне до нея и да се оцелее“ е голяма. Хора в състояние на изтощение и студ не винаги разсъждават ясно и не винаги могат да използват наличните ресурси. Затова упреците към тях, че „не са се справили“, са несправедливи, а и необосновани. Не знаем какво са преживели в онези седмици.
Въпросите, на които случаят Юба Каунти все още няма отговор
Един от най-големите въпроси около случая Юба Каунти остава защо петимата мъже са изоставили автомобила си насред планината и са решили да продължат пеша при тежки зимни условия. Колата е била в сравнително добро състояние, а според публикуваните сведения е имала и гориво. На пръв поглед най-разумното решение би било да останат в нея, където са можели да се предпазят от студа и да бъдат по-лесно забелязани от спасителните екипи.
Възможно е автомобилът да е бил блокиран от снега, да са се опитвали да потърсят помощ или да са смятали, че наблизо има населено място. Нито едно от тези обяснения обаче не е потвърдено.Друг въпрос, който продължава да затруднява изследователите на мистерията Юба Каунти, е защо част от мъжете са напуснали горската каравана, докато Тед Уейхър е останал вътре. Студът, физическото изтощение и продължителният стрес могат сериозно да нарушат способността на човек да преценява ситуацията.
При тежко преохлаждане могат да настъпят объркване, дезориентация и промени в поведението. Възможно е различните членове на групата да са реагирали по различен начин, но без преки свидетелства не можем да възстановим мотивите им или да разберем как са вземали решенията си.
Най-тежкият нерешен въпрос е свързан с Гари Матюс – единственият от петимата, чиито останки така и не са открити. Възможно е той да е загинал някъде в обширния планински район, далеч от местата, които са били претърсени. Годините, природните условия и труднодостъпният терен допълнително затрудняват възможността да бъдат открити нови следи. Същевременно липсата на останки не доказва, че с него се е случило нещо различно от останалите.
Важно е да не превръщаме неизвестното в доказателство за престъпление или конспирация. Необичайните обстоятелства около случая Юба Каунти са достатъчни, за да го превърнат в една от най-обсъжданите американски мистерии, но не потвърждават версии за отвличане, заговор или свръхестествена намеса. Истинската загадка се крие в липсващите сведения – в решенията, които петимата са взели през онази зимна нощ, и в последните дни от живота им. Именно тези неизвестни продължават да оставят историята без окончателен отговор.
Основните версии за случилото се
Когато става дума за случая Юба Каунти, най-разпространеното обяснение е, че петимата мъже са се изгубили в планините на Сиера Невада и са станали жертва на суровите зимни условия. Автомобилът им е останал на отдалечен път, който вероятно не са познавали добре, а последвалите решения са ги отдалечили от единственото сигурно средство за подслон и защита. Тази версия се вписва в известните обстоятелства около трагедията и в посочваните причини за смъртта на четирима от мъжете.
Друга възможност е свързана с човешкото поведение в екстремни ситуации. Студът, умората, страхът и липсата на ясна представа къде се намират могат сериозно да повлияят върху преценката. В подобни условия дори решения, които изглеждат нелогични отстрани, могат да бъдат продиктувани от отчаянието и желанието за оцеляване. Възможно е някои от мъжете да са решили да продължат пеш, докато други са потърсили различен начин да намерят помощ. Не разполагаме обаче с достатъчно сведения, за да възстановим точната последователност на действията им.
В дискусиите за мистерията Юба Каунти понякога се поставя акцент и върху медицинските и психологическите особености на отделните участници, особено на Гари Матюс. Тези подробности са част от историческия контекст, но не могат да служат като сигурно обяснение за случилото се. Не е коректно със задна дата да се правят медицински заключения или да се приписват конкретни действия на човек въз основа единствено на публикувани сведения за здравословното му състояние.
Съществуват и по-драматични версии, според които в изчезването може да е имало външна намеса, отвличане или престъпни мотиви. Въпреки че подобни предположения продължават да се появяват в различни разкази за случая, няма представени надеждни доказателства, които да ги потвърждават. Полицейският служител Джак Бийчъм определя събитията като изключително странни, но това не означава, че разследването е установило престъпление.
В крайна сметка случаят Юба Каунти остава трагична история с много неизвестни. Най-вероятното обяснение е свързано с изгубването, тежките зимни условия и поредица от решения в ситуация на крайно физическо и психическо изтощение. Това обаче не дава отговор на всички въпроси, особено на най-големия от тях – какво точно се е случило с Гари Матюс.
Защо случаят Юба Каунти не отшумява
Историята продължава да вълнува хората по няколко причини. Първата е контрастът между обикновеното начало и трагичния край. Всеки може да си представи себе си на мястото на тези мъже, защото никой от нас не тръгва на вечеря или на мач с мисълта, че може да не се върне. Тази близост прави трагедията лична.
Втората причина е непълнотата на информацията. Когато няма достатъчно факти, умът запълва празнините, а десетилетията разкази, подкасти и статии добавят слой след слой. Именно затова е толкова важно да отделяме потвърденото от популярното.
Третата причина е човешката нужда от единствен отговор. Сложните събития рядко имат един-единствен виновник или една-единствена причина, но ние сме склонни да търсим точно това. Случаят Юба Каунти ни напомня, че понякога отговорът е низ от малки решения, всяко от които е изглеждало разумно в момента.
Какво остава след случая Юба Каунти
Случаят Юба Каунти е история за петима мъже, чийто живот е спрял на един планински път през зимата на 1978 г. Знаем, че са отишли на мач, че колата им е открита в Плумас, че четирима от тях са намерени мъртви и че Гари Матюс не е открит. Знаем, че причината най-вероятно е студът и изтощението, и че няма достоверни данни за престъпление.
Не знаем защо Мадруга е свил по този път, защо колата е била оставена, защо групата се е разделила и какво се е случило с Матюс. Тези въпроси може никога да не получат отговор, и това трябва да бъде приемано спокойно, без да се търсят по-драматични обяснения от истината.
Остава един въпрос, който надхвърля самия случай. Докъде могат да стигнат човешките решения в екстремни условия, когато силите свършват, времето е против нас, а всяка възможност изглежда еднакво рискована? Може би най-честният отговор е, че никой от нас не може да е сигурен как би постъпил на тяхното място. Затова паметта за тези петима мъже заслужава уважение, а не сензация.
Статията е с образователна и информационна цел.
