Високият холестерол рядко се обажда с болка, температура или друг ясен сигнал.
Човек може да се чувства добре, да се движи редовно и да се храни „нормално“, а липидният му профил междувременно да показва стойности, които с годините тихо натоварват артериите. Именно затова проблемът често остава незабелязан до рутинен кръвен тест или, в по-неприятните случаи, до първото сериозно сърдечносъдово събитие.
Когато в кръвта има трайно повече LDL холестерол от необходимото, частици от него могат да навлизат в стената на артериите и да започнат да формират плаки. Този бавен процес се нарича атеросклероза и стои в основата на инфарктите и на голяма част от исхемичните инсулти. Високият холестерол не е диагноза, която „се усеща“, а рисков фактор, който се измерва, оценява и управлява.
Добрата новина е, че повечето от факторите, които го повишават, са добре проучени. Част от тях зависят от навиците ни, други са наследствени или са свързани с възрастта и с придружаващи заболявания. Когато знаем кои са те, можем да ги разграничим от митовете и да насочим усилията си там, където имат най-голям смисъл.
Какво представлява холестеролът и кога става проблем?
Холестеролът е мастноподобно вещество, което често се представя само като враг, но организмът ни се нуждае от него. Той е част от мембраните на всяка клетка, участва в изграждането на стероидни хормони като кортизола, естрогена и тестостерона, необходим е за образуването на витамин D и на жлъчните киселини, които помагат за разграждането на мазнините. По-голямата част от холестерола се произвежда от черния дроб, а по-малка част постъпва с храната. Когато балансът се наруши, високият холестерол може да се превърне във важен рисков фактор за сърдечносъдовото здраве.
Тъй като мазнините не се разтварят във водната среда на кръвта, холестеролът се придвижва в частици, наречени липопротеини. LDL холестеролът, наричан „лош“, пренася холестерол към тъканите. Когато е в излишък, той е основният виновник за натрупването на плаки в артериите. HDL холестеролът, наричан „добър“, участва в обратния транспорт на холестерол към черния дроб и обикновено се свързва с по-нисък риск, макар че самото повишаване на HDL с лекарства не е доказано като надежден начин за защита на сърцето.
Триглицеридите са трети важен показател. Те представляват форма, в която организмът складира енергия, и се повишават най-често при излишък на захари и алкохол, при наднормено тегло, при диабет и при някои наследствени нарушения. Те не са същото като холестерола, но често вървят заедно с него в така нареченото нарушение на липидния профил.
Общият холестерол е сумата от холестерола във всички тези частици. Затова една-единствена стойност може да подведе. Човек с много висок HDL може да има общ холестерол над референтната граница, без реално да е в голям риск, докато друг с привидно приемлив общ холестерол може да има повишен LDL. Освен това рискът никога не се определя само по липидите. Лекарите го оценяват заедно с възрастта, пола, кръвното налягане, тютюнопушенето, диабета и семейната обремененост, често чрез скали като SCORE2, препоръчвана в европейските насоки. Целите за LDL също са индивидуални: колкото по-висок е общият сърдечносъдов риск, толкова по-ниска е препоръчваната стойност. Високият холестерол се преценява не само по общата цифра, а спрямо целта за конкретния човек.
Високият холестерол: 7 фактора, които го повишават
Високият холестерол рядко има един-единствен виновник. По-често става дума за комбинация от фактори, които се натрупват и се усилват взаимно. Ето седемте основни.
1. Хранене, богато на наситени мазнини и трансмазнини
Храната влияе на холестерола не толкова чрез самия холестерол в чинията, колкото чрез вида мазнини. Наситените мазнини, които се срещат в мазните меса, някои колбаси и салами, маслото, сметаната, пълномасленото сирене и кисело мляко, както и в кокосовото и палмовото масло, карат черния дроб да произвежда повече LDL и да го изчиства по-бавно. Подобно действие, и то още по-неблагоприятно, имат индустриалните трансмазнини. Те могат да се намерят в част от пържените храни, бързото хранене, маргарините с частично хидрогенирани мазнини и някои сладкарски изделия.
Важно е да не обявяваме всички мазнини за вредни. Мононенаситените мазнини от зехтина и авокадото и полиненаситените от ядките, семената и мазната риба са част от хранителния модел, свързван със здраво сърце. Затова разликата е в замяната: когато наситените мазнини отстъпят място на ненаситените, LDL обикновено се понижава.
Яйцата и някои субпродукти съдържат холестерол, но при повечето хора той влияе на кръвните стойности по-слабо, отколкото наситените мазнини. Това не означава безкрайна свобода, а че фокусът е другаде.
2. Недостатъчна физическа активност
Седящият начин на живот се свързва с по-ниски стойности на HDL, по-високи триглицериди и по-лоша чувствителност към инсулин. Движението подобрява работата на мускулите като консуматори на мазнини и захари, подпомага контрола на теглото и намалява възпалението в съдовете. Ефектът върху LDL при физическа активност обикновено е скромен, но общото въздействие върху метаболитното здраве и сърдечносъдовия риск е осезаемо.
На практика европейските препоръки насочват към поне 150 минути умерено натоварване седмично, например бърз ход, колоездене или плуване. Не е нужно всичко да започва с тренировки във фитнес зала. Десетминутни разходки след хранене също имат значение, особено ако са редовни.
3. Наднормено тегло и натрупване на мазнини в коремната област
Излишното тегло, и най-вече мазнината около талията, е свързано с по-високи LDL и триглицериди и с по-нисък HDL. Коремната мастна тъкан е метаболитно активна: тя влияе на инсулиновата чувствителност и на чернодробния метаболизъм на липидите. Затова при два човека с еднакво тегло липидният профил може да е различен.
При наднормено тегло високият холестерол често се съчетава с повишени триглицериди и кръвна захар. Този фактор не бива да се превръща в повод за укори. Теглото се определя от генетика, сън, стрес, лекарства, хормони и социални условия, а не само от воля. Дори умерена загуба, например 5 до 10 процента от телесното тегло, често подобрява триглицеридите, кръвното налягане и кръвната захар. Тя е реалистична цел, която си струва да се обсъди с лекар или диетолог.
4. Тютюнопушене
Тютюнопушенето не е най-силният фактор за повишаване на LDL, но уврежда липидния профил по друг начин. То понижава HDL, влошава способността му да изнася холестерол от съдовата стена и насърчава окислението на LDL частиците, което ги прави по-склонни да се отлагат в артериите. Към това се добавят увреждането на ендотела, повишеното кръвно налягане и по-голямата склонност към образуване на тромби.
Затова пушачът с „нормални“ стойности на холестерола не е толкова защитен, колкото изглежда, а високият холестерол при него е особено коварен. Съчетанието на тютюнопушене и висок LDL умножава сърдечносъдовия риск. Добрата новина е, че отказът от цигарите започва да подобрява показателите бързо, включително HDL, а рискът за сърцето намалява значително в рамките на години.
5. Наследственост и фамилна хиперхолестеролемия
Някои хора имат повишен холестерол въпреки здравословното хранене, нормалното тегло и активния начин на живот. Често причината е в гените. При фамилната хиперхолестеролемия мутации, най-често в гена за LDL рецептора, затрудняват изчистването на LDL от кръвта, така че стойностите остават високи от раждането. Състоянието се среща приблизително при един на 250–300 души, но често остава недиагностицирано.
При него високият холестерол има особено голямо значение, защото излагането на повишен LDL започва рано и натрупва ефект през десетилетията. Подозрение трябва да възникне, когато има много висок LDL, ранни инфаркти или инсулти в семейството, или роднини с известно нарушение. Лекарят може да препоръчва по-подробно изследване, включително генетичен тест и скрининг на близките. Тук храненето помага, но рядко е достатъчно само по себе си и обикновено е необходимо медикаментозно лечение.
6. Някои заболявания и хормонални нарушения
Липидите не живеят самостоятелно, а се влияят от цялостния метаболизъм. Недостатъчната функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) намалява активността на LDL рецепторите и може да доведе до повишаване на LDL и общия холестерол. При захарен диабет, особено тип 2, обикновено се наблюдава комбинация от повишени триглицериди, нисък HDL и по-ситни, по-атерогенни LDL частици.
Други състояния, които могат да нарушат липидите, са хронично бъбречно заболяване, нефротичен синдром, някои чернодробни заболявания със застой на жлъчката, синдром на поликистозните яйчници и неалкохолната мастна чернодробна болест. Когато се лекува основното състояние, липидите често се подобряват. Затова при новооткрит висок холестерол лекарят обикновено проверява и щитовидната функция, кръвната захар и чернодробните и бъбречните показатели.
7. Определени лекарства и промени с възрастта
Някои медикаменти могат да влияят на липидите като нежелан ефект. Сред тях са определени диуретици, кортикостероиди, някои имуносупресори, ретиноиди и част от антиретровирусните препарати. Това не е причина да спирате или да променяте предписано лечение на своя глава. Решението се взема от лекаря, който съпоставя ползата от лекарството с влиянието му върху липидите и може да предложи корекция или допълнителна терапия.
Възрастта също има значение. С годините метаболизмът на липидите се променя, а при жените хормоналните промени около менопаузата са свързани с покачване на LDL и общия холестерол, тъй като спада защитното влияние на естрогена. Затова стойности, които са били приемливи на 30, може да изискват внимание на 55. Това не означава неизбежност, а аргумент за редовно изследване.
Кои симптоми издават високия холестерол?
Честият отговор е: никакви. Високият холестерол обикновено протича без специфични оплаквания и се открива чрез кръвен тест. Умората, главоболието, замайването или „тежестта“ в главата имат много възможни причини и сами по себе си не доказват повишени липиди. Опасно е както да ги отдаваме на холестерола, така и да чакаме симптоми, за да се изследваме.
Видими прояви има рядко и най-често при много високи стойности или наследствени състояния. Те включват жълтеникави мастни отлагания по сухожилията (ксантоми), най-вече на ахилесовото, жълтеникави плаки около клепачите (ксантелазми) и бяла или сивкава дъга около роговицата на окото при по-млади хора. Появата им е причина за преглед, но отсъствието им не е гаранция, че всичко е наред. Първите симптоми на усложненията, например болка в гърдите при усилие, са вече късен сигнал.
Как се изследва холестеролът?
Високият холестерол се установява само с изследване, а основното е липидният профил от венозна кръв. Той включва общ холестерол, LDL, HDL и триглицериди, а често се изчислява и non-HDL холестеролът, който обхваща целия потенциално вреден холестерол. LDL често се изчислява по формула, а при много високи триглицериди лекарят може да поиска директно измерване.
Тълкуването зависи от човека. Не съществува универсална „идеална“ стойност за всички. При хора с нисък риск допустимите стойности на LDL са по-високи, докато при пациенти с доказано сърдечносъдово заболяване или диабет с увреждания на органите целите са значително по-ниски. Европейските насоки посочват например цел под 1,4 mmol/L за най-рисковата група, но това е ориентир за лекаря, а не мерило за самооценка.
Необходимостта от гладуване зависи от обстоятелствата. В много случаи за оценка на риска изследването може да се направи и без гладуване, но при много високи триглицериди или при съмнение лекарят може да поиска повторение на гладно. Най-сигурно е да следвате указанията на лабораторията и на лекаря си.
При нужда се правят допълнителни изследвания: липопротеин (а), който е до голяма степен генетично определен и се препоръчва да се измери поне веднъж в живота, апо B, щитовидни хормони, кръвна захар, чернодробни и бъбречни показатели. При съмнение за наследствено състояние може да се обмисли и генетично изследване.
Как да намалим високия холестерол по естествен път?
Промените в начина на живот остават основата на лечението, дори когато по-късно се добавят лекарства. Високият холестерол реагира най-добре на комбинация от няколко навика. Най-добре работят не крайните диети, а няколко последователни навика.
Храненето. Опитайте да замените част от наситените мазнини с ненаситени: зехтин или рапично масло вместо масло за готвене, шепа несолени ядки вместо бисквити, риба вместо колбаси. Мазната риба, като скумрия, сьомга и сардини, е хубаво да присъства два пъти седмично.
Фибрите. Разтворимите фибри свързват част от жлъчните киселини в червата и така насърчават черния дроб да използва повече холестерол. Особено полезни са овесът и ечемикът, които съдържат бета-глюкани, както и бобът, лещата, нахутът, ябълките, цитрусите и зеленчуците. Здравното твърдение в Европейския съюз за овеса се основава на около 3 грама бета-глюкан дневно.
Движението. Целете се в поне 150 минути умерена активност седмично и допълнете я със силови упражнения. Стойностите на триглицеридите и HDL често реагират сравнително бързо.
Тютюнът и алкохолът. Отказът от цигари е една от най-ценните промени. Алкохолът пък е свързан с повишаване на триглицеридите, затова умереността има значение.
Теглото. Постепенното намаляване на излишните килограми подобрява целия профил.
Натуралните мерки могат да бъдат много полезни за контрола на високия холестерол, но не са чудодейно решение. Нито една храна, чай, сок или домашно средство не може самостоятелно да нормализира стойностите, а хранителните добавки не заместват назначеното лечение. Ако холестеролът ви е повишен, обсъдете подходящите промени с лекаря си и проследете резултата чрез повторно изследване, обикновено след няколко месеца.
Кои храни е добре да ограничим и кои да включим по-често?
Разликата между храните, които е добре да ограничим, и тези, които трябва да присъстват по-често в менюто ни, не е въпрос на строги забрани, а на баланс. Високият холестерол се повлиява най-вече от цялостния модел на хранене и от това какви продукти избираме ежедневно. Затова е по-разумно да мислим за постепенно заместване на някои храни, вместо да изключваме цели групи от менюто си.
Добре е да намалим консумацията на мазни меса, колбаси, салами, масло и сметана, особено когато присъстват почти всеки ден. Същото се отнася за пържените храни, бързото хранене и сладкарските изделия, които често съдържат значителни количества наситени мазнини или твърди растителни мазнини. Кокосовото и палмовото масло също е добре да използваме по-рядко, тъй като са богати на наситени мазнини.
Вместо тях можем по-често да избираме овес, ечемик и други пълнозърнести храни, бобови култури като леща, нахут и фасул, както и разнообразни зеленчуци и плодове. Несолените ядки и семената осигуряват полезни ненаситени мазнини, а мазната риба е ценен източник на омега-3 мастни киселини. Зехтинът също е добър избор за ежедневното хранене, когато замества масло или други източници на наситени мазнини.
Промяната невинаги изисква сложен хранителен режим. Можем да заменим колбаса върху пълнозърнестия хляб с хумус, панираното месо с печена риба или сладкия кроасан с малка порция бадеми. Тези на пръв поглед незначителни решения, когато се повтарят редовно, могат да подобрят качеството на храненето и да помогнат за по-добрия контрол на холестерола.
Кога са необходими лекарства?
При някои хора промените в начина на живот не са достатъчни, а високият холестерол остава над препоръчителните стойности. Това важи особено при наследствено повишен LDL, при вече установено сърдечносъдово заболяване, при диабет с висок риск или когато общият сърдечносъдов риск е толкова голям, че само храненето и движението няма да постигнат необходимата цел. В такива случаи лекарят може да назначи медикаментозно лечение.
Най-често използваните лекарства са статините, които намаляват производството на холестерол в черния дроб и могат значително да понижат LDL. Степента на ефекта зависи от конкретния препарат и неговата доза. При необходимост към терапията се добавят и други средства, например езетимиб или по-нови лекарства, предназначени за пациенти с по-висок риск или трудно контролируеми стойности.
Решението за лечение е индивидуално и се основава на цялостния сърдечносъдов риск, а не само на една лабораторна стойност. Медикаментите не отменят необходимостта от здравословно хранене и редовна физическа активност, а допълват тези мерки. Не започвайте, не спирайте и не променяйте предписаното лечение самостоятелно. Ако имате опасения относно възможни странични ефекти, обсъдете ги с лекаря си, тъй като в много случаи съществуват алтернативни възможности за контрол на холестерола.
Високият холестерол не е неизбежна част от остаряването, нито проблем, който трябва да приемаме като нещо нормално.
Той е важен показател за състоянието на сърдечносъдовата система и заслужава внимание, дори когато се чувстваме добре и нямаме видими оплаквания. Повишените стойности могат постепенно да допринесат за натрупване на плаки в артериите, стесняване на кръвоносните съдове и увеличаване на риска от инфаркт и инсулт. Именно затова профилактиката и навременната оценка са толкова важни.
Както видяхме, върху холестерола влияят различни фактори – хранителните навици, физическата активност, телесното тегло, тютюнопушенето, наследствеността, възрастта, някои хронични заболявания и определени лекарства. Не всички от тях можем да променим, но това не означава, че сме безсилни. Балансираното хранене, редовното движение, отказът от цигарите и поддържането на здравословно тегло могат да окажат положително влияние върху липидния профил и цялостното здраве.
Важно е да не разчитаме единствено на общи препоръки или на информация от интернет. Двама души с еднакви стойности на общия холестерол могат да имат различен сърдечносъдов риск в зависимост от възрастта, кръвното налягане, кръвната захар, фамилната обремененост и останалите показатели. Затова резултатите от липидния профил трябва да се разглеждат в контекст, а не да се оценяват само по една цифра. Лекарят може да прецени дали промените в начина на живот са достатъчни, или е необходимо и медикаментозно лечение.
Не е нужно да променяме всичките си навици за един ден. Можем да започнем с няколко реалистични стъпки – да включим овес и бобови храни в менюто си, да заменим част от животинските мазнини с източници на ненаситени мазнини, да се движим повече и да ограничим преработените месни продукти. Редовните разходки, плуването, карането на велосипед или друга подходяща физическа активност също могат да бъдат част от грижата за сърцето. По-важно е тези промени да бъдат постоянни, отколкото да следваме краткотраен и прекалено строг режим.
Не бива да забравяме и профилактичните изследвания. Липидният профил дава информация за общия холестерол, LDL, HDL и триглицеридите, а проследяването им във времето помага да се оцени ефектът от предприетите мерки. Честотата на изследванията зависи от индивидуалния риск и препоръките на медицинския специалист.
В крайна сметка грижата за сърдечносъдовото здраве не се свежда до едно изследване или до отказ от определени храни. Тя е съчетание от информирани решения, постоянство и навременна медицинска грижа. Колкото по-рано обърнем внимание на рисковите фактори, толкова повече възможности имаме да предпазим артериите си и да запазим доброто си здраве в дългосрочен план.
Материалът е с информативна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация, диагноза или лечение. При въпроси за вашето здраве се обърнете към лекар.
