Бъркшир НЛО е името, с което е останал в историята един от най-обсъжданите и същевременно най-слабо документираните случаи в американската уфология.
На вечерта на 1 септември 1969 година, в последния ден от празника на труда, нещо необичайно се случва над тихите градчета на окръг Бъркшир, щата Масачузетс. Десетки хора твърдят, че са видели ярки светлини, надвиснали над горите и реките на региона. Едно семейство разказва история, която десетилетия по-късно ще стигне до Netflix, до Би Би Си и до официален документ, подписан от губернатор.
Тази статия проследява какво точно се знае за Бъркшир НЛО, какво разказват очевидците и защо мистерията продължава да вълнува изследователи, скептици и любители на необяснимото близо шейсет години по-късно.
Каква е мистерията около Бъркшир НЛО?
Окръг Бъркшир се намира в западната част на щата Масачузетс, близо до границата с Ню Йорк и Кънектикът. Регионът е известен с планинските си пейзажи, реката Хусатоник и малките градчета Грейт Барингтън, Шефийлд, Стокбридж и Егремонт.
Именно тук, вечерта на 1 септември 1969 година, според по-късни разкази, над 250 души в различни части на окръга наблюдават ярки летящи обекти в небето. Според ентусиасти от организацията UFO Park, случилото се е определено от Историческото дружество на Грейт Барингтън и масачузетски историци като „значимо историческо и истинско събитие“, макар други местни историци и журналисти да изразяват съмнения.
Случаят става известен под името „Бъркшир НЛО“ или „Инцидентът от Деня на труда 1969″, а централна роля в него играе едно-единствено семейство — семейство Рийд.
Какво разказват очевидците?
Бъркшир НЛО и случаят на семейство Рийд край Стария покрит мост
Най-известният разказ, свързан с Бъркшир НЛО, идва от Томас (Том) Рийд, който по времето на събитието е бил дете. Според неговите спомени, той и семейството му пресичали Стария покрит мост в Шефийлд, когато видели дисковиден обект, увиснал във въздуха. Рийд описва обекта като „бяла сфера“, по-голяма от футболно игрище. Семейството се опитало да избяга, продължавайки по пътя Ковърд Бридж Лейн, но обектът ги последвал.
По думите на Рийд, автомобилът бил обгърнат от светлина и семейството било „издърпано“ в НЛО-то. Той твърди, че е преминал полиграфен тест с резултат 99,1% достоверност — детайл, който привържениците на случая посочват като доказателство за искреността му, макар полиграфните тестове да не се приемат като научно доказателство за истинността на дадено събитие, а само за субективната увереност на разказвача.
Важна подробност, която рядко се споменава: Рийд не разказва за такова преживяване за първи път. Той твърди, че е бил „отвлечен“ от извънземни поне два пъти преди събитието от 1969 година — веднъж през 1966 и веднъж през 1967 година, когато с по-малкия си брат Матю видели светлини и фигури в дома си, преди да бъдат отведени в гората и „качени“ на кораб.
Случаят на Мелани Кирхдорфер край езерото Мансфийлд
Друг известен разказ идва от Мелани Кирхдорфер. Според нейните спомени, семейството й отишло до езерото Мансфийлд в Грейт Барингтън и когато баща й подкарал назад към паркинга, автомобилът бил обгърнат от много ярка светлина. Всички в колата изпаднали в паника, а баща й решил да подкара след светлината, въпреки молбите на Мелани да не го прави.
Мелани разказва, че помни усещането за левитация и после — че се озовава на борда на кораб, положена по гръб. Тя си спомня стая с други деца, които постепенно изчезвали един по един. След това се събужда сама край езерото и трябва да измине пеша пътя до дома. Друг свидетел, Том Уорнър, твърди, че по същото време е видял Мелани на борда на кораба, но тя от своя страна не си спомня да го е виждала.
Джейн Грийн и наблюдения по пътя
Местната бизнес дама Джейн Грийн разказва, че е видяла заслепяваща светлина, докато карала по магистралата, преди да забележи безшумни, чинийковидни кораби, надвиснали в небето.
За тези случаи е важно да се отбележи, че по-голямата част от подробните разкази — особено тези на Кирхдорфер — излизат на бял свят не веднага след събитието, а десетилетия по-късно, често чрез интервюта и техники за „възстановяване“ на спомени, включително медии като Netflix и Би Би Си Radio 4.
Бъркшир НЛО се отличава с някои от най-необичайните описания в историята на уфологията. Свидетелите разказват за обекти с дисковидна, сферична или класическа „летяща чиния“ форма, които излъчвали силна и необичайна светлина. Някои очевидци твърдят, че обектите били огромни по размер, а според Том Рийд едно от наблюдаваните явления надхвърляло размерите на футболно игрище.
Особено впечатляващи са разказите за начина, по който тези обекти се движели. Те се описват като напълно безшумни, способни да висят неподвижно във въздуха за дълго време и след това да ускоряват мигновено без видими средства за задвижване. Някои свидетели дори твърдят, че обектите следвали автомобилите им по пътя, като поддържали постоянна дистанция.
Най-загадъчни остават преживяванията на хората, които съобщават за усещане за левитация, внезапна загуба на ориентация или необяснимо прекъсване на паметта. Някои разкази включват моменти, в които свидетелите не могат да обяснят какво се е случило в определен период от време, известен сред изследователите като „липсващо време“.
Подобни твърдения често се свързват с т.нар. близки срещи от трети и четвърти вид – случаи, при които се съобщава не само за наблюдение на необичаен обект, но и за предполагаем контакт с неговите обитатели. Въпреки че тези истории са сред най-интригуващите аспекти на случая Бъркшир НЛО, много учени и психолози посочват, че сходни преживявания могат да бъдат повлияни от редица психологически фактори, включително особености на паметта, внушение и състояния на променено съзнание.
Има ли снимки, документи или други доказателства за Бъркшир НЛО?
Тук мистерията на Бъркшир НЛО среща най-съществения си проблем. Въпреки твърденията за стотици свидетели, не е открит нито един полицейски доклад за отвличанията на деца, НЛО-та, странни светлини или каквото и да било друго от онзи уикенд.
Дори по-показателно е, че местният вестник „Бъркшир Игъл“ не съдържа нито едно споменаване на събитието — изданието отразява парада и празненствата по случай Деня на труда, но нашествието на НЛО-та, отвличащи деца, очевидно не е сметнато за достойно за отразяване.
Местните жители съобщавали и по радиото — в станция WSBS, но записите от излъчването на радиостанцията от онази вечер не са запазени. Синът на тогавашния началник на полицията в Шефийлд твърди, че баща му е разследвал част от сигналите за НЛО поверително, но не ги е приел на сериозно.
Продуцентите на „Unsolved Mysteries“ издирили полицейски началници и местни историци, търсейки стари полицейски архиви и вестници от онова време — без резултат. Извън свидетелските показания няма никакво доказателство, че събитието изобщо се е случило.
Снимки от самата нощ на 1 септември 1969 година липсват напълно. Съществуващите визуални материали — включително художествени изображения на предполагаемия кораб — са създадени десетилетия по-късно от самите свидетели, въз основа на спомените им, а не като документация от момента на събитието.
Какво казват скептиците за Бъркшир НЛО?
Скептичните изследователи посочват няколко възможни обяснения за случая с Бъркшир НЛО, без непременно да твърдят, че всеки отделен разказ е измислица.
Липса на съвременна документация. Както бе споменато, отсъствието на полицейски доклади, вестникарски статии или запазени радиозаписи от самата вечер е сериозен проблем за достоверността на масовия характер на събитието.
Природата на паметта. Психолозите посочват, че паметта е реконструктивен, итеративен процес и хората лесно се влияят един от друг чрез внушение, фалшиви спомени и подобни механизми. Това означава, че дори добронамерени свидетели могат с времето да „запълнят“ липсващи детайли в разказа си въз основа на чужди истории, филми или по-късни разговори.
Ефектът на „повторителя“. Изследователите отбелязват, че Том Рийд е така нареченият „повторител“ — човек, който твърди, че е имал множество отделни срещи с извънземни през годините. Психолозите посочват, че след първоначално преживяване хората често несъзнателно тълкуват бъдещи преживявания през неговата призма.
Възстановени спомени. Подробните спомени на Мелани Кирхдорфер се появяват основно чрез техники за „възстановяване на паметта“ — методи, за които е известно, че могат да породят фалшиви спомени и объркване между истинска памет и въображение. Много от преживяванията й напомнят на сънна парализа и хипнагогични халюцинации.
Възможни рационални обяснения от по-общ характер, прилагани към подобни случаи по света, включват объркване с ярки планети или звезди, метеорологични явления, самолети или военни изпитания, атмосферни оптични ефекти и социално внушение, разпространяващо се сред група хора, които вече очакват да видят нещо необичайно. Няма пряко доказателство, че точно тези фактори обясняват конкретно събитието в Бъркшир — но те представляват стандартния скептичен инструментариум при анализ на подобни масови наблюдения.
Защо Бъркшир НЛО продължава да вълнува хората?
Историята на Бъркшир НЛО не остава просто локална легенда. През 2015 година в Шефийлд, на брега на река Хусатоник, е създаден парк, посветен на случая с Том Рийд, а в него е поставен гранитен монумент от близо 2300 килограма. През 2019 година монументът е заменен от табела с текст.
Табелата съдържа официално признание, подписано в грешка от тогавашния губернатор Чарли Бейкър — според говорител на губернатора, Рийд настойчиво помолил персонала му да постави подписа на Бейкър върху документа. Впоследствие град Шефийлд влиза в спор със собственик на частен имот около местоположението и връщането на гранитния монумент.
Netflix посвещава цял епизод от поредицата „Unsolved Mysteries“ на случая, а канал в YouTube — Yes Theory — прави документален филм с интервюта на очевидци, натрупал над 6,5 милиона гледания. През юни 2024 година поредицата „Uncanny“ на BBC Radio 4 също отразява случая, с интервюта на Томас Рийд и Мелани Кирхдорфер.
Тази комбинация от медийно внимание, официално (макар и оспорвано) признание и трайна локална идентичност е рядка за случаи от този тип и обяснява защо Бъркшир НЛО остава едно от най-цитираните имена в американската уфология — независимо дали като пример за необяснимо явление, или като учебникарски пример за колективна памет и внушение.
Какво всъщност знаем за случая Бъркшир НЛО?
Повече от половин век след предполагаемите събития, случаят Бъркшир НЛО продължава да поражда въпроси, защото съчетава реални свидетелски разкази с липсата на категорични доказателства.
Потвърдени факти
Известно е, че на 1 септември 1969 година жители на окръг Бъркшир в щата Масачузетс съобщават за необичайни светлини и странни явления в небето. Макар историята да остава сравнително малко известна в продължение на десетилетия, тя привлича значително обществено внимание през XXI век благодарение на документални продукции, интервюта и медийни публикации. Случаят получава нова популярност след включването му в документалната поредица на Netflix, както и чрез материали на BBC и различни независими изследователи.
Друг безспорен факт е, че местната общност в Шефийлд официално признава историческото значение на историята. През 2015 година е поставен паметен знак, а през 2019 година той е заменен с официална историческа табела, която отбелязва събитието като част от местното културно наследство, макар това да не представлява доказателство за извънземен произход на наблюдаваните явления.
Какво твърдят свидетелите?
Най-известните разкази идват от семейство Рийд, които описват среща с огромен светещ обект, последвана от период на липсващо време и спомени за пребиваване в неизвестна среда. Други свидетели, сред които Мелани Кирхдорфър и Джейн Грийн, разказват за ярки светлини, безшумни летящи обекти и усещания за левитация или необясними промени в съзнанието.
Интересното е, че много от тези свидетелства са дадени независимо едно от друго и съдържат сходни елементи, което е една от причините случаят да продължава да предизвиква интерес сред изследователите на НЛО феномена.
Какво не е доказано?
Въпреки популярността на историята, няма физически доказателства, които да потвърждават, че наблюдаваните обекти са били извънземни космически кораби. Не съществуват снимки, радарни записи или официални документи от 1969 година, които недвусмислено да потвърждават описаните събития.
Също така не е потвърдено твърдението, че повече от 250 души са станали свидетели на явлението. Числото често се цитира в популярни публикации, но липсва независим източник, който да го удостоверява. Няма и обективни доказателства, че някой действително е бил отвлечен или качен на борда на неизвестен летателен апарат.
Големите въпросителни
Най-загадъчният аспект на случая остава липсата на съвременни документи от времето на предполагаемото събитие. Ако явлението е било толкова мащабно, колкото твърдят някои свидетели, логично възниква въпросът защо почти липсват полицейски доклади, вестникарски публикации или други официални записи от онази вечер.
Остава неясно и доколко подробните спомени, разказани десетилетия по-късно, отразяват действителни преживявания. Психолозите отдавна посочват, че човешката памет не е идеален запис на събитията и може да бъде повлияна от времето, обществените нагласи, медиите и многократното преразказване на една история.
Затова и до днес не е ясно дали Бъркшир НЛО представлява едно реално, необяснено събитие, преживяно от множество хора, или е комбинация от отделни наблюдения и спомени, които постепенно са се слели в една от най-известните НЛО легенди в Съединените щати.
Бъркшир НЛО поставя читателя пред въпрос, който стои в основата на почти всяко необяснимо явление: колко достоверен е човешкият спомен, когато липсва независимо доказателство?
От една страна стоят десетки хора, разказващи поразително сходни истории с искреност, която трудно се поставя под съмнение. От друга — пълната липса на полицейски доклади, вестникарски статии или запазени звукозаписи от самата нощ на събитието.
Може ли цяла общност да сподели едно и също преживяване, без да остави никаква съвременна следа зад себе си? Или случаят е пример за това как споделените истории, медийното внимание и времето могат да превърнат няколко отделни, необясними усещания в легенда, приемана от мнозина за исторически факт? Отговорът, поне засега, остава отворен.
Източници
- Wikipedia — „September 1, 1969, Berkshire UFO incident“
- Skeptical Inquirer — „The Berkshire UFO Abduction Incident“ (2024)
- Newsweek — „’Unsolved Mysteries’: Berkshire UFO & 4 Stranger-Than-Fiction Sightings“ (2020)
- Marie Claire — „How The 1969 Berkshires UFO Sighting and ‘Abduction’ Became Famous“ (2020)
- ScreenRant — „What Unsolved Mysteries Leaves Out About The Berkshires UFO Sightings“ (2020)
- All That’s Interesting — „Inside The 1969 Berkshire UFO Incident That Shook A Small Massachusetts Town“ (2022)
- Netflix — документален сериал „Unsolved Mysteries“, епизод „Berkshires UFO“ (2020)
- BBC Radio 4 — поредица „Uncanny“ (излъчване от 24 юни 2024)
Статията е с образователна и информационна цел.
